Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 20

— Благодаря — отвърна тя. — Ще се справя.

Чул гласа й, Брайън поднови битката, която завърши отново с удар по пръстите му и със стенания.

— Сигурна ли си? — попита я каубоят. — Май е ядосан.

Меко казано, Брайън бе разярен. Тя не успя да сдържи леката си усмивка.

— Научил си е урока.

Каубоят обмисли думите й.

— Попитай го за всеки случай — предложи й, побутвайки шапката си назад. — За по-сигурно.

Тя му се усмихна и се наведе.

— Ще ме оставиш ли на мира, Брайън?

Той приглушено простена:

— Махни го от мен! Ще го убия…

Каубоят въздъхна и натисна още по-силно врата му. Този път лицето на Брайън се сплеска върху пръстта.

София погледна първо към каубоя, после към бившия си приятел.

— „Да“ или „не“, Брайън? — попита го мило.

Каубоят я възнагради с широка момчешка усмивка, разкривайки равни бели зъби.

Едва сега София забеляза, че още четирима каубои са ги наобиколили. Почуди се възможно ли е събитията да станат още по-сюрреалистични. Почувства се като героиня от стар уестърн и внезапно осъзна къде е виждала каубоя. Не в плевнята, а по-рано, на родеото. Марша го нарече истинско изкушение. Ездачът на бикове, спечелил надпреварата.

— Какво става, Люк? — полюбопитства един от новодошлите. — Трябва ли ти помощ?

Синеокият каубой поклати глава.

— Всичко е наред. Но ако не спре да се върти, носът му ще се счупи.

— Люк ли се казваш? — попита го София.

— Да — кимна той. — А ти?

— София.

Той докосна периферията на шапката си и се усмихна.

— Приятно ми е да се запознаем, София. — Сведе очи към Брайън и се поинтересува: — Ще оставиш ли София на мира, ако те пусна?

Брайън се предаде. Престана да се извива. Бавно, но сигурно натискът върху врата му намаля и той предпазливо вдигна глава.

— Махни си ботуша от мен! — изръмжа със страховито изражение.

София пристъпи от крак на крак.

— Пусни го — каза на каубоя.

Той се отмести встрани. Брайън веднага скочи на крака с напрегнато като пружина тяло. Носът и бузите му бяха ожулени. Между зъбите му имаше пръст. Каубоите затегнаха обръча около него. Той ги огледа трескаво.

Макар и пиян, не беше глупав. Погледна я гневно и отстъпи назад. Петимата каубои не помръдваха. Наблюдаваха го равнодушно, но София осъзна, че това е илюзия. Бяха готови за всичко, което Брайън реши да им поднесе. Той обаче отстъпи още една крачка и посочи Люк.

— Още не сме приключили с теб — просъска му. — Запомни го!

Помълча за ефект и погледна към София. В очите му се четеше гняв и разочарование. После се обърна и тръгна към плевнята.

3.

Люк

Обикновено не се намесваше.

Всеки, стъпвал поне веднъж в бар, е ставал свидетел на такива сцени. Събитията се развиват с абсурдна предсказуемост — двамина излизат да се повеселят, пийват повечко и разпрата, подклаждана от алкохола, избухва. Започват да си крещят, гневът се разпалва и в девет от десет случая мъжът сграбчва жената. За ръката, за китката, за лакътя, все едно. А после?

Тук сценарият се заплита. Преди няколко години, когато участваше в състезание по езда в Хюстън, попадна в подобно положение. Отдъхваше си в местен бар. Мъж и жена се спречкаха. След минута извисиха гласове и ситуацията загрубя. Люк се намеси и тогава, но жената и мъжът се нахвърлиха върху него, разкрещяха се да ги остави на мира и да си гледа своята работа. Жената му издраска лицето и му оскуба косата, а мъжът го нападна. За щастие се размина без поражения. Другите клиенти му се притекоха бързо на помощ и ги укротиха. Люк си тръгна веднага, клатейки глава. Зарече се да не се меси в чужди проблеми. Щом искат да се държат като идиоти, защо да ги спира?