Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 147

В неделя следобед и в понеделник поправи напоителната система — заради студеното време на места се бяха появили течове. Във вторник започна да подменя керемидите в старата къща. За два дни покривът бе готов.

Беше добра седмица — физическата работа му спореше — и той очакваше да изпита задоволство от свършеното. Ала тъгуваше за София. Не й се обаждаше и не пишеше съобщения. Тя също. Отсъствието й понякога му се струваше като празнина, зейнала на жизненонеобходимо място в тялото му. Искаше да върне времето назад, да знае, че когато се прибере у дома след състезанието във Флорънс, тя ще дойде при него.

Разбираше обаче, че София никога няма да се примири с решението му и за разлика от майка му ще си отиде.

С тези мисли започна да се подготвя за пътуването до Южна Каролина.

* * *

В събота следобед Люк наблюдаваше биковете зад арената във Флорънс, Южна Каролина. За пръв път ръцете му не трепереха.

При нормални обстоятелства това би било добър знак, че се е успокоил. Не успяваше обаче да се отърси от усещането, че е сгрешил, идвайки тук. Преди час паркира край арената, обзет от мрачни предчувствия. Техният настойчив шепот го подтикваше да се качи в пикапа и да се върне у дома.

Преди да е станало късно.

Не се чувстваше така нито в Пенаскола, нито в Мейкън. Е, не изгаряше от желание да участва и в онези състезания, но главно защото смяташе, че не е подготвен за турнира. Страхът, който го беше обзел сега, бе по-различен.

Питаше се дали Биг Агли Критър го долавя.

Колкото и абсурдно да изглеждаше присъствието му тук — както и в Маклийнсвил — бикът беше във Флорънс, Южна Каролина. Мястото му беше при големите момчета, където несъмнено щеше отново да спечели наградата Бик на годината. Люк се чудеше защо собственикът му се е съгласил да го доведе на това незначително състезание. Най-вероятно спонсорът му бе предложил изгодна сделка, подплатена от някой от автодилърите в града. „Който успее да го обязди, ще си тръгне с нов пикап!“ — подобни рекламни предизвикателства вече се бяха превърнали в традиция на турнирите. Зрителите харесваха допълнителната тръпка, но Люк предпочиташе да не участва в такива зрелища. Не бе готов да яхне Биг Агли Критър отново, а навярно и никой от другите състезатели не би успял да се задържи върху гърба му. Не го притесняваше ездата, нито възможността да полети във въздуха. Тревожеше го как Биг Агли Критър ще реагира след това.

Гледа го замислено почти цял час. Мястото на този бик не беше тук.

Както и неговото.

* * *

Състезанието започна навреме. Слънцето бе достатъчно високо, за да топли. Зрителите по трибуните носеха якета и ръкавици, а опашката за горещ шоколад и кафе се извиваше чак до входа. Както винаги Люк остана в затоплената кабина на пикапа. Заобикаляха го дузини други пикапи със състезатели, дошли да се сгреят като него.

Преди да дойде неговият ред, излезе веднъж от колата да види как ездач на име Трей Милър се опитва да язди Биг Агли Критър. Щом отвориха вратата към арената, бикът сниши глава и зарита бясно. Милър нямаше шанс. Падна на земята, бикът се обърна и го нападна. За щастие Милър се добра до оградата и я прескочи навреме.