Читать «Най-дългото пътуване» онлайн - страница 146

— Каза ми за ранчото — прекъсна я тихо София.

— Знам. Така оправдава решението си.

— Но нищо не го оправдава.

— Да — кимна Линда. — Нищо не го оправдава.

— Мислиш ли, че е добре?

— Не знам. — Линда потупа телефона. — Не знам, докато не ми напише.

* * *

Следващите два часа се точеха бавно, минутите сякаш се разтегляха до безкрайност. Линда наряза пай, но и двете не бяха гладни. Отчупваха от парчетата и чакаха.

И чакаха.

София смяташе, че ако е с Линда, няма да се тревожи толкова, но всъщност се почувства още по-зле. Достатъчно лошо бе, че видя записа, но от разказа за раните му започна да й се повдига.

Люк щеше да умре. Нямаше място за съмнение. Щеше да падне. Бикът пак щеше да отметне неочаквано глава. Или да се спусне след Люк, докато излиза от арената.

Нямаше шанс да оцелее, ако продължи да язди. Беше въпрос единствено на време.

От тези мисли я изтръгна жуженето на телефона върху масата.

Линда се протегна бързо към него и прочете съобщението. Раменете й се отпуснаха и тя въздъхна тежко. Плъзна телефона към София и закри лице с длани.

София погледна думите: „Добре съм. Пътувам към къщи“.

27.

Люк

Фактът, че не победи в Мейкън, се дължеше не толкова на ездата му, колкото на биковете. Представянето на бика все пак съставляваше половината от оценката — тоест, всяко състезание донякъде зависеше от случайността.

Първият бик се въртя почти непрекъснато. Люк успя да се задържи върху гърба му и ездата несъмнено бе вълнуваща за зрителите, но точките му стигнаха едва за деветото място. Вторият бик не беше много по-добър, но той поне не падна. Няколко състезатели с по-високи резултати не извадиха късмет и той се придвижи до шестото място. Във финалите му се падна приличен бик и се класира четвърти. Не беше звездно представяне, но поне задържа първенството в ранглистата.

Би трябвало да е доволен. Още едно успешно състезание и със сигурност щеше да си осигури място в Големия турнир, дори да язди лошо в следващите надпревари. Въпреки малкото тренировки и мозъчното сътресение надеждите му се оправдаваха.

Странно, но ездата сякаш не влоши мозъчното му сътресение. По пътя към къщи чакаше болката да се усили, но чувстваше само бегло бучене, съвсем различно от агонията в началото на седмицата. Предусещаше, че до следващата сутрин ще изчезне напълно.

С други думи, добри дни. Всичко вървеше по план.

С изключение на София, разбира се.

* * *

Прибра се у дома един час преди зазоряване и спа почти до обяд. Едва след като се изкъпа, осъзна, че не е посягал към болкоуспокояващите. Болката наистина си бе отишла.

А и тялото му не беше толкова вцепенено, колкото след първото състезание. Гърбът го наболяваше както обикновено, но нищо особено. Облече се, оседла Кон и отиде да нагледа стадото. В петък сутринта, преди да замине за Мейкън, една крава се бе заплела в бодливата тел и той искаше да види дали раната й зараства както трябва.