Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 120

Мислите й се разсеяха от появата на четирима младежи, които вървяха по отбивката към главния път, видимо изморени и мръсни. Реши, че сигурно са момчета от фермата, намираща се близо до дома й, приключили с работата си за деня.

Спря колата до оградата и заобиколи къщата, за да види докъде е стигнал Рики с възложената му задача. Огледа градината, видя лопатата, подпряна на стената на бараката, но от племенника й нямаше и следа. Сам отиде до края на градината, за да провери да не се е скрил за една бърза цигара. Стигна парцела за зеленчуковата градина и с удивление откри, че той бе прекопан и оплевен целият, бурените бяха скупчени отстрани и навсякъде бе равномерно наторено. Трябваше да си признае, че е много впечатлена.

Изведнъж чу гласа на Рики откъм другия край на градината:

— Чаят е готов и те чака!

Обърна се към къщата и видя племенникът й да й маха усмихнато. Тя му махна в отговор. Взе лопатата, остърга я от засъхналата пръст и влезе в бараката да я прибере. Докато заканваше инструмента на мястото му, усети, че в бараката мирише на цигари. Очевидно бе работа на Рики и макар че Сам по принцип бе против пушенето, при дадените обстоятелства реши да не коментира този въпрос. Но в следващия момент взе една саксия от рафта край стената и откри, че е пълна с фасове — трийсет-четирийсет. Или Рики бе започнал да пуши цигара от цигара, и то с бясна скорост, или не бе прекарал деня сам.

Изведнъж осъзна откъде са идвали четиримата младежи, с които се бе разминала по пътя, и се усмихна. Отнесе саксията до кофата за боклук край бараката и я изпразни, а после тръгна към кухнята.

Щом отвори вратата, Сам усети мирис на къри. Не бе сред любимите й яденета, но след като Рики се бе постарал, щеше да е нелюбезно да откаже да го опита. Приближи се до печката, където момчето разбъркваше с дървена лъжица гъстата смес, целуна го по бузата и подуши шумно.

— О, много обичам къри. Изненадвам се, че са ти останали сили и за готвене след толкова работа в градината.

— Ако човек се заеме с нещо както трябва, сам се изненадва колко му спори.

Сам кимна престорено сериозно.

— Виждам, че още не си отказал цигарите?

Рики я погледна смутено.

— Е, изпушвам по една от време на време.

— Недей да скромничиш. В саксията имаше поне трийсет. Как успя да ги хванеш да ти помогнат?

Той се престори, че не разбира.

— Кого съм хванал?

— Четиримата ти приятели, които срещнах по пътя, като се прибирах.

— О, те ли? Само се отбиха да видят как съм.

— Голям късмет, не мислиш ли?

Рики се засмя насилено:

— Така си е.

— И ти помогнаха само защото са ти приятели?

Не виждаше смисъл да продължава с лъжите.

— Добре де. Бяха ми длъжници. Те бяха с мен, когато потроших колата, а аз не ги издадох. По този начин ми се отблагодариха. Извинявай.

Сам не виждаше причина да се сърди, при положение че възложената от нея работа бе свършена.