Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 121

— Много предприемчиво, впечатлена съм. Очевидно ще стигнеш далеч, момчето ми. — Тя го потупа по гърба. — Браво!

Рики й се усмихна и с подновен ентусиазъм започна да бърка кърито на котлона.

Сам с изненада откри, че яденето не бе никак лошо и дори й хареса, както и компанията на племенника й, който не спря да бъбри оживено през цялото време. Тя отвори бутилка червено вино и изслуша внимателно Рики, който говореше за плановете си за бъдещето. Още не бе сигурен с какво иска да се занимава. Предложи му да стане професионален готвач и той не се възпротиви категорично на идеята, но обясни, че кулинарните му способности се свеждат до готвенето на къри и наученото в една закусвалня, където бе работил няколко месеца.

В края на вечерта Сам му извика такси и той си тръгна. Изведнъж се почувства много самотна. Досега не бе изпитвала подобни чувства: винаги бе предпочитала да е сама, за да се отдаде на спокойствие на мислите си, но сега къщата й се стори студена и празна без въодушевеното бъбрене на Рики. Докато поставяше чиниите от вечерята в съдомиялната машина, телефонът иззвъня. Поколеба се за момент, реши да чуе на секретаря кой се обажда и евентуално да вдигне слушалката тогава. Веднага разпозна гласа, който заговори, и изтича до телефона.

— Извинявай, Марша, бях в банята.

Гласът на приятелката й звучеше много развълнувано и Сам осъзна, че се е случило нещо.

— Отпечатъците, които намериха в колата на Първис, са били фалшифицирани.

— Какво? Сигурна ли си… Фармър знае ли… ще пуснат ли Бърд?

— Искат да направят повторна проверка, преди да кажат на полицията, но изглеждат убедени.

Мислите на Сам запрепускаха трескаво и връзката на Ричард Оуен с убийството отново изплува на преден план.

— Онази нишка, която мислехме, че е от сакото на Оуен, пазиш ли я още?

— Коя — от трупа на Джеймс или от трупа на Първис?

Сам се обърка.

— Каква нишка от трупа на Първис?

— Там също намерих нишки по въжето, с което е била удушена, и са същите като тези, намерени при Джеймс.

Усети как се ядосва на приятелката си.

— Но защо не си ми казала?

— Казах ти онзи ден, когато идва при мен. Попитах те как се оправя с отговорника от лабораторията.

Спомни си тази небрежно подхвърлена забележка и си даде сметка колко важна е била всъщност тя.

— Съвпадат ли със сакото на Оуен?

— Бяха същите като онези, които открихме при Джеймс. Предположих, че са от него. Реших, че пак не си е направил труда да облече предпазен костюм.

— Но при огледа на мястото, където бе открита Франсис Първис, той беше с предпазен костюм!

Сам пристигна в дома на Оуен рано, надявайки се да го свари още там. Нещо не бе наред, някакво съмнение не й даваше мира. Трябваше да вземе нишки от сакото му дори само за да отхвърли най-лошите си опасения. Не се виждаха колите нито на Ричард, нито на Джанет, но тя все пак почука силно на вратата. Изчака няколко минути, но не чу никакъв звук.

Заобиколи къщата и надникна през задните прозорци, но отново не забеляза признаци на живот. Явно нямаше да успее да вземе нишки от сакото на Оуен, но щеше да е глупаво да пропусне възможността да се огледа. Знаеше, че ако я хванат да наднича, ще се окаже в глупаво положение, но реши, че си струва риска.