Читать «Мълчалив свидетел» онлайн
Найджел Маккрери
Найджъл Макриъри
Мълчалив свидетел
Пролог
В Нортуик никога нищо не се случваше. Беше от тези селца — спокойни и предсказуеми. Село, през което човек минава само на път за друго, по-интересно и вълнуващо място, и чието съществуване даже не забелязва. Дори и църквата му бе скучна и безинтересна и рядко привличаше туристи, макар че се намираше в графство, известно точно с архитектурата на църквите си.
След месеците суша бурята дойде като желано спасение. Тежките дъждовни капки барабаняха по червените скосени покриви, спускаха се по водостоци и тръби, отмивайки праха и мръсотията, натрупали се през летните месеци, и накрая се изливаха по улици и тротоари, блеснали под уличните лампи.
Полицай Морис Джей стоеше невъзмутимо под един стар тис, чиито клони се бяха надвесили над оградата на гробището и му осигуряваха поне временен подслон от пороя. Докато гледаше капките, които падаха от ръба на каската му, чу, че църковната камбана отмерва четвърт час. Погледна часовника си — един и четирийсет и пет. Имаше достатъчно време да провери останалите няколко магазина по главната улица, преди да се върне в участъка, където да се изсуши и да провери съдържанието на кутията си за сандвичи.
Въпреки че работеше на смени от двайсет и пет години, полицай Джей продължаваше да мрази нощните дежурства: имаше нещо особено и неестествено в нощите. По това време човек би трябвало да е в топлото си легло, при някоя жена, не по студените улици и прогизнал до кости. Една светкавица разцепи небето, чу се далечният тътен на гръмотевицата, а той пристегна яката на дъждобрана си, намести каската и напусна подслона на дървото.
Падането изцеди и малкото останали сили на Марк Джеймс. Той полежа известно време по гръб, като се взираше през дъжда, който се изливаше в лицето му, поемаше си дълбоко въздух, а гръдният му кош се надигаше и спускаше в унисон с накъсаното му дишане. Устата му бе пресъхнала от страх и сега изпита неустоима жажда. Облиза устни и започна внимателно да поема с език дъждовните капки, които после се стичаха в гърлото му и поне за малко утоляваха жаждата. Трябваше му време — време да помисли, да проумее случилото се. Всичко бе минало така добре. Как бяха успели да го разкрият толкова бързо? Зачуди се дали не бе допуснал фатална грешка, като бе пресякъл пътя на Бърд за втори път. Обикновено инстинктът му подсказваше кога да бяга, но този път го бе подвел. Този път той бе стигнал прекалено далеч и сега трябваше да тича с всички сили, за да спаси живота си.
Не бе изпитал никаква тревога, когато пристигна колата. Процедурата бе спазена до най-малката подробност. Колата спря, примигна с фаровете си два пъти късо и веднъж дълго, точно както бе уговорката. Единственото нещо, което му се бе сторило малко странно, бе мястото. По принцип предпочиташе да не се отдалечава от ярките светлини на града.
Въпреки че бе прекарал целия си живот в Кеймбридж, никога не бе чувал за Нортуик. Беше студено затънтено селце, в което сигурно живееха само пенсионери, заселили се тук, за да дочакат смъртта си на спокойствие. Надяваше се никога да не му се наложи да дойде отново в това село. Но мъжът сигурно си имаше причина да настоява да се срещнат тук и Марк не бе възразил.
