Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 122

Прекоси грижливо окосената ливада и доближи парника. Градината бе сред най-скучните и традиционни, които бе виждала. Беше с правоъгълна форма, с храсти и саксии по краищата. Оформена така, че да изисква минимум усилия като труд, но предлагаща и минимум удоволствие за очите. Парникът бе малък, насаден предимно с домати и почти нищо друго. Сам отново прекоси градината, този път за да стигне до гаража, и надникна през едно от малките прозорчета отстрани. Зает бе изцяло от закрита с тъмно покривало кола.

Сам усети как сърцето й се разтуптява по-ускорено. Досега бе запазила изненадващо спокойствие, тъй като не бе уверена, че подозренията й ще се потвърдят. Мина пред гаража, хвана дръжките на двойната врата и ги разтърси. Беше заключено и нямаше никакъв шанс тя да успее да влезе без допълнителни усилия и без да остави следи. Двете малки прозорчета на страничната стена също бяха затворени, така че тя заобиколи от другата, където имаше единична врата. Без особени надежди натисна дръжката и откри, противно на очакванията си, че е отключено. Вратата заяде за момент, тъй като се бе изметнала от влагата, но след това поддаде и се отвори широко, при което Сам загуби равновесие и политна.

Каквато и марка да бе колата под покривалото, със сигурност бе дълга. Отиде до предницата й, надигна брезента и видя, че е кафяв ягуар. Остана втренчена в него за миг, сякаш бе открила живо същество, чудейки се какви истории може да разкаже колата, ако попадне в ръцете на експертите от лабораторията. Полазиха я тръпки, защото си представи болката и ужаса на Марк Джеймс и Франсис Първис. Все още не искаше да повярва, че бъбривият и дружелюбен Оуен може да е хладнокръвен жесток убиец. Прогони тези си мисли и започна да оглежда колата. Единият калник бе леко изкривен и по цялата предница се виждаха дълбоки драскотини. Сам видя, че предната броня липсва. Изглеждаше, сякаш едната половина се е откачила насилствено, докато другата е била внимателно свалена. Плъзна ръка по гладката тъмна повърхност, търсейки място, където няма да си личи, ако изчегърта парченце боя. Накрая реши, че една драскотина повече едва ли ще се забележи, така че извади джобно ножче и малко пликче от чантата си и изстърга малко от боята. След това прибра ножчето и плика със стърготините в чантата си и намести покривалото. Вече почти не се съмняваше, че доктор Оуен е убиецът.

Затвори плътно вратата на гаража след себе си и тъкмо тръгна отстрани на къщата, когато го чу да вика:

— Саманта!

Завъртя се бързо. Усети как по гърба й пролазват тръпки и в първия момент, след като чу гласа на Оуен, не можа изобщо да помръдне. Все пак волята и инстинктът за самосъхранение надделяха и тя му се усмихна и махна с ръка. Той прекоси градината и дойде при нея. Забеляза, че е със същия елегантен блейзър, с който бе облечен в нощта, когато бяха открили трупа на Джеймс. На ярката дневна светлина той й се видя доста по-различен, отколкото си го спомняше, и нямаше никакво съмнение, че е син на цвят.