Читать «Мълчалив свидетел» онлайн - страница 119

Той отиде до чешмата в другия край на лабораторията и напълни стъклена мензура с вода, после се върна и й я подаде.

— Ето, вземи я за момент.

След няколко секунди той пое чашата от нея и я отнесе до една от работните маси. Там я покри с алуминиев прах, използвайки специална четчица. Когато свърши, показа на Марша собствените й отпечатъци, които сега се виждаха съвсем ясно по повърхността на мензурата.

— Ако вземем парче от тази лента — отряза малко от едно руло на бюрото си и притисна парчето върху отпечатъците й — и внимаваме… да не… останат… мехурчета… би трябвало да мога да вдигна отпечатъците ти от стъклото. — Внимателно отлепи лентата. — Ето, отпечатъците са вдигнати от мензурата. — Той я показа на Марша, там ясно се виждаха извивките на отпечатъците й. — Сега, ако взема тази мензура — взе друга от работния плот — и притиснем отпечатъците ти върху нея, би трябвало да… успея да… ето, готово. — Отдели лентата тържествуващо и подаде втората мензура на Марша. — Отпечатъците са преместени от чаша А върху чаша Б. И това е доказателство, че ти си извършила престъплението.

Марша погледна собствените си отпечатъци върху мензурата, впечатлена и разтревожена в същото време.

— Сега, ако се вгледаш внимателно, ще забележиш, че върховете на пръстите са разположени един до друг, точно както при отпечатъците на Бърд. И за да е сигурно, че няма да се отлепят, пак ще изчеткам остатъците от алуминиевия прах с четчицата си.

— Сигурен ли си? Тоест ти си експерт, но може ли убиецът да знае тези неща?

Брайън сви рамене:

— Зависи дали си имаме работа с обикновен убиец. Не мисля, че случаят е такъв. Може би господин Бърд си е създал някои доста умни врагове.

Докато Фармър и Адамс вървяха по коридора на участъка, един униформен детектив й извика:

— Извинете, госпожо, но е възникнал сериозен проблем. Търсят ви спешно по телефона в централата.

Тя погледна Адамс, който сви недоумяващо рамене. Обърна се и тръгна назад по коридора. Детективът й отвори вратата и тя влезе. В стаята цареше непрогледен мрак и Хариет напрегна очи, за да види какво става.

Изведнъж лампите светнаха, а десетината детективи от отдел „Убийства“ запяха поздравителната песничка. Всички си бяха сложили шарени картонени шапки и държаха в ръце кутийки бира или чаши вино. На тавана бе закачен голям плакат, на който пишеше БРАВО, ШЕФЕ!

Фармър погледна въпросително Том, който й се усмихна в отговор, явно предварително осведомен за изненадата. Тя се обърна към полицаите и се намръщи:

— Вие нямате ли си работа да ловите престъпници, че сте се заели да организирате празненства?

Отвърнаха й в хор:

— Неее!

Фармър се усмихна.

— Хайде, мързеливци такива, дайте ми да пийна нещо, иначе съвсем ще се ядосам.

Последваха одобрителни възгласи и някой бутна в ръката й кутийка бира, а друг пусна музика. Адамс я погледна и вдигна собствената си бира за наздравица. Тя му отвърна. И двамата отпиха големи глътки.

Сам се прибра в дома си по-рано, отколкото бе очаквала. Измъчваше я дилема, която й бе трудно да разреши. Ако отидеше сега при Фармър с обвинението, че Оуен е убиецът, щеше да се наложи да обясни защо все още се занимава със случая, след като е получила предупреждение да си гледа само работата в моргата. Сигурно имаше друг начин да докаже истината.