Читать «Моят живот» онлайн - страница 4

И после, миналата година, Дейви се свърза с мен да ми предложи сериозен проект. Не бях сигурен искам ли да приема тази работа… наистина не бях! Само че, междувременно, ВК-паркът взе да върви катастрофално на зле и предпочетох да се омета, докато е време.

Така дойдох тук на Стената, понеже беше евтино, и понеже офисът беше на три спирки на вътрешния рейсов — не ме питайте защо напредничавите КТ-компании си бяха харесали точно това каре, съвсем извън Центъра и на практика в Производствения сектор. И така започнах работа отново… истинска работа в истинска фирма.

Когато болката в хълбока и глезена ме накара да се изключа, вече минаваше един. Поръчах си поредния синтетичен бълвоч за обяд — как да не протестират вътрешностите ми после! — полях го с бира и се проснах в леглото. Не си правя труда да го оправям сутрин; пуснах си 3D-видеото, заметнах се с одеалото и се втренчих с невиждащ поглед в новините.

Обичам детските предавания. Предполагам, че просто съм едно непорастнало дете на кажи-речи христова възраст. Обичам и някои сериали, макар че са досадна работа. Всичко останало не ме вълнува — човешки гласове и фигури да разведряват самотния ми следобед.

След известно време се унесох — напипах на сляпо копчето на 3D-видеото, изключих го и просто се оставих сънят да ме отнесе.

Винаги съм се отличавал с добър сън — нищо не е в състояние да ми го наруши — но напоследък спя твърде много. Нищо чудно, имам ли друг изход за бягство от реалността? Жакването, докато имам пари да си го плащам — и сънят. Той поне нищо не ми струва.

Късно следобед се събуждам, правя си поредното кафе и пак съм на компютъра. Скитам безцелно из Нета — навестявам любимите си кътчета, обикалям призрачните структури на промишлените компании, разглеждам насам-натам. Нямам вдъхновение нищо да пробвам, от сума време работя насила; Корблис сигурно също го е забелязал, но на такива като него не им пука, докато програмите ти действат достатъчно бързо. Когато започнат да се провалят, тогава става лошо — но пък, от друга страна, такива като Корблис просто не ти дават право да се провалиш повече от веднъж.

Боже, какви добри времена бяха! Почти като в „Кронос“. Само дето не бачкахме за себе си, което беше съществената разлика. Имахме дълъг правоъгълен офис с бежово-бели стени; осем работни места и право на безплатен достъп до Транснет. Разполагах с превъзходна новичка конзола, свързана с големия промишлен сървър на компанията… все едно хвърчиш като наслашкан. Хм, да, някои от момчетата ползваха слашка, разбира се. Не и аз… винаги ме е било страх от загубата на контрол. Пък и не съм рейдър, хакер, нещо такова. Не ми трябва да хвърча, за да си правя базовото програмиране; по-скоро слашката ми пречи да мисля ясно. След мен Дейви доведе още двамина от „Кронос“ и пак си бяхме заедно всички.