Читать «Моят живот» онлайн - страница 2

— Седмица за правенето, седмица за редакцията? — предлагам му.

Кима и ми дава и чекмеджето.

И толкоз.

Никога незаангажиращи разговори с такива като него; на тях не им пука кой стои зад акъла, дето им свършва работата… на мен пък не ми пука какъв живот водят те. Не искам и да знам. Допиваме си кафетата и се разделяме — той съзнателно ме изчаква да тръгна и после се отдалечава в противоположната посока. Гадно потайно копеле!

Най-сетне стигам до страницата с обявите. Текстът присветва по тънката хартия. Правя се, че не ми е кой знае колко интересно, а просто съм съзнателен читател… глупости. Все още тихо се надявам, че някъде, на някого, ще му потрябва бачкатор тъкмо като мен, специалист с поне едно от уменията, които владея. Наистина се надявам. Всъщност, би трябвало чудесно да знам, че няма да стане така: миналата година изкарах същите два месеца безплодно ровичкане в „Нюз“ и в Нета, докато накрая ме ангажира корпорацията чрез Дейви. А още по-преди това цели две години си бачках на черно…

Естествено, няма обява като за мен. Търсят се секретарки, търговски пътници, черноработници, метаморф-програматори, хардуеристи… Интеркуполна компания наема представител за седалището си тук, обаче искат медик-хирург със стаж в механичните имплантации. Трудова борса издирва за свой клиент силови инженери. „Искате ли да спечелите много пари? Ако можете да стреляте, обадете се на…“.

Довършвам вестника — стандартните политически дивотии, пространно интервю с Маруша Хелбаунд, пресни новини из живота на центърджиите, какво казал нашият любим кмет на интеркуполната среща на високо ниво; ще преустройват западния сектор на Стената. На първа страница виси статия за транскуполната совалка, жертва на атентат, дето се била забила в 787-ми снощи.

Допивам си кафето, гася си фаса, прибирам се по променадата. Срещам групичка от местните Отмъстителчета, но ме подминават като крайпътен знак; първо, не съм им лъжица за тяхната уста и второ, прекалено популярен декър съм в района. За момент болезнено ми се приисква да се заядат с мен, та да стане тупаник… но, като се замислиш, вече съм кажи-речи на тридесет, нямам модерни приставки и нищо чудно вместо аз да натупам тях, да стане обратното.

С новата кутия цигари се посаждам пред компютъра. Червата ми продължават да се бунтуват от време на време, левият глезен праща някакви объркани сигнали нагоре към невронната платка… пъхам разсеяно кичур коса в устата си и пак потъвам в разработките на Корблис.

Когато влязох да следвам КТ, честна дума, вяра нямаше да хвана, ако някой ми беше заявил, че след десетина години ще живея на Стената. Баща ми печелеше добре, имахме вила на Северните провинции, където нашите ме водеха всеки уикенд, бях завършил блестящо училище… предричах си светкавична, бляскава кариера и офис някъде по горните нива на Центъра, с достъп до най-добрите промишлени машини, супер работа, секретарка с ей такива цици и прочие екстри.