Читать «Моят живот» онлайн - страница 7

Обръщам се на другата страна и се втренчвам отчасти в екрана, отчасти в пода, а най-вече в ръба на чаршафа си. Станал е мръсно сив от употреба… кога ли съм се канел да се къпя и да го сменя? На пода под носа ми се въргалят чифт смрадливи чорапи и до тях са хвърлени дрехите ми. Прах, дребни боклучета, цигарена пепел, бирени кутии и тук-там трохи осейват самия под. До 3D-видеото стоят на куп няколко мръсни чинии.

Неохотно спускам крака на пода. Мога да усетя собствената си телесна миризма, докато седя гол на ръба на леглото, но както всяка сутрин, съм прекалено сънен и неадекватен за да се стресна от самия себе си. Нахлузвам панталоните, отивам да си направя кафе, пътем запалвам цигара. Вкусът в устата ми е отвратителен, все едно някой е пикал вътре.

С кафето и фаса в ръка се връщам и сядам пред компютъра. Най-вече пуша, постепенно на дъното на чашата се събира утайка, по която плуват сметанени съсиреци. Докато шаря из системката си и човъркам частните си проектчета, и се боря със сутрешното гадене, лениво разсъждавам, че е крайно време да направя нещо със себе си. Например да си променя живота… като почна от дребните неща: боклука в утилизатора, почистване на стаята, прането да се занесе в пералнята, да не забравя и чаршафите; и една баня и бръснене няма да ми навредят… може да се подстрижа например. Или да си боядисам косата. И да ида да си ремонтирам глезена и нокътниците. Защо не?

Ровя за цигари из боклуците по бюрото и не намирам. Неохотно се надигам, навличам си вече не съвсем чистата тениска, пъхам кинти в джоба, излизам. Напречният коридор е празен.

От десет съм в счетоводната къща оттатък станцията на совалките… то не е къща даже; счетоводителката и аз — на черно — да си прилагам уменията по базово 3D програмиране, за да й оправям базите с данни; цял ден кръжа във вихъра на многоцветни числа, които за мен нищо не значат, и правя прости формули, и подреждам нещата така, че доходът на Стената да излиза един за пред любимия ни кмет и съвсем различен за истинските стенаджии. Не бих го нарекъл работа — пълна глупост е, сортирам числа на част от процента от потенциала си и скучая безумно. Докато дирижирам вихъра, си мисля за пари — и може би за рейд в Транснет, чрез който да ги смъкна от някой балък, но няма да го направя… мърляч съм си, и ми липсва инструментариум, и това не става без подкрепата на яка промишленачка. Рейдърите го имат; аз не.

И привечер, с бира на обичайната ми маса в кафето продължавам да витая лениво. И сутринта е съвършено същата. Очаквам нещо да се случи. Историята на моя живот.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1008]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45