Читать «Момиченцето с всички дарби» онлайн - страница 8

2

Веднъж Сержантът влиза в час, докато мис Жустиню преподава. Тъй като застава в дъното на стаята зад класа, Мелани не разбира, че е влязъл, докато не чува гласа му. Точно когато мис Жустиню казва „… и този път Пух и Прасчо преброиха в снега три чифта следи“ Сержантът се обажда рязко:

— Какво, по дяволите, е това?

Мис Жустиню спира да чете и го поглежда:

— Чета на децата приказка, сержант Паркс.

— Виждам — отвръща гласът на Сержанта. — Смятах обаче, че идеята е да проверим за какво ги бива, а не да ги веселим.

Мис Жустиню се напряга. Ако човек не я познава така добре, както я познава Мелани или ако не я наблюдава така внимателно, както я наблюдава Мелани, може и да не усети напрежението й. После то много бързо изчезва и когато учителката отново проговаря, гласът й си е същият, както обикновено и изобщо не звучи ядосано:

— Ами ние точно това правим, проверяваме ги — отвръща мис Жустиню. — Важно е да разберем как обработват информацията. Но за да има резултат, трябва все пак да вложим някаква информация в тях.

— Да вложим? — повтаря Сержантът. — Имате предвид факти?

— Не. Не просто факти. Идеи.

— Вярно бе, то в „Мечо Пух“ е пълно със страхотни идеи. — Сержантът използва сарказъм. Мелани знае как действа сарказмът; казваш обратното на онова, което всъщност имаш предвид. — Сериозно, губите си времето. Ако толкова държите да им разказвате истории, разправете им за Джак Изкормвача.

— Те са деца — изтъква мис Жустиню.

— Нищо подобно.

— Напротив, от психологическа гледна точка са именно деца.

— Ами майната й на психологията — отвръща Сержантът и вече звучи малко нещо ядосан. — Вие самата току-що казахте защо не бива да им четете повече „Мечо Пух“. Ако продължавате така, ще почнете да гледате на тях като на истински деца. И тогава ще залитнете. Ще вземете да отвържете някое, щото имало нужда да го погушкате или нещо такова. Хайде да не казвам какво ще последва, че вие си знаете.

После Сержантът излиза пред класа и прави нещо наистина ужасно. Навива си ръкава чак до лакътя и протяга голата си ръка точно пред лицето на Кени, държи я на няма и два сантиметра от момченцето. Отначало нищо не става, но после Сержантът се изплюва на дланта си и разтрива кожата на ръката си, сякаш с плюнката се мъчи да изтрие нещо от нея.

— Недейте — казва мис Жустиню. — Не му причинявайте това.

Но Сержантът нито й отговаря, нито я поглежда.

Мелани седи два реда по-назад и две места по-встрани от Кени, така че вижда всичко. Кени целият се сковава, после устата му зейва широко и той започва да посяга да захапе ръката на Сержанта, която, разбира се, не може да достигне. От ъгълчето на устата му потича слюнка, малко слюнка, защото на децата не се дава никаква вода, затова и слюнката е гъста като желе, увисва от брадичката на Кени, полюшва се, докато Кени сумти и посяга да захапе ръката на Сержанта, като при това издава скимтящи, стенещи звуци.