Читать «Момиченцето с всички дарби» онлайн - страница 7

Понякога мис Жустиню носи шал или нещо подобно върху блузата си, връзва го около шията и раменете си. В такива дни Мелани мисли, че учителката прилича на пират или на някоя от жените в градчето Хамелин, от което свирачът на флейта извел плъховете. Но жените от Хамелин на картинката в книгата на мис Жустиню са повечето стари и прегърбени, а мис Жустиню е млада и изобщо не е прегърбена, даже напротив — много е висока и много красива. Така че всъщност с шала повече прилича на пират, само дето няма кама и ботуши до коленете.

Когато мис Жустиню преподава, денят е изпълнен с невероятни неща. Понякога чете на децата стихове на глас, понякога носи флейтата си и им свири или пък им показва картинки в някоя книга и им разказва истории за хората на картинките. Така Мелани узна за Пандора и Епиметей, и за кутията, пълна с всички злини на света — веднъж мис Ж им ги показа на картинка в книгата си. На картинката имаше жена, която отваря кутия, а от кутията излизат всякакви страшни неща.

— Кой е това? — попита Ан.

— Това е Пандора — отвърна мис Жустиню. — Тя била невероятна жена. Боговете я благословили и всеки от тях й дал различна дарба. Това означава и името й — „момичето с всички дарби“. Пандора била умна и смела, красива и весела, била и всичко останало, което един човек би искал да бъде. Но си имала и един малък недостатък: била много — ама наистина много — любопитна.

Към този момент вече всички деца бяха наострили уши и внимаваха, и урокът страшно им харесваше, на Мелани също й харесваше и накрая научиха и цялата история, която започна с война между боговете и титаните, и завърши с това, че Пандора отвори кутията и пусна навън всички ужасни неща от нея.

После Мелани отбеляза, че не е честно да винят Пандора за случката, защото всъщност всичко било капан, който Зевс заложил на смъртните, а после нарочно създал Пандора такава, каквато е, само за да може чрез нея капанът да щракне.

— Браво на тебе, момиче! — отвърна мис Жустиню. — Винаги е така: мъжете се кефят, а жените опират пешкира.

А после се засмя. Мелани беше разсмяла мис Жустиню! Онова беше един наистина чудесен ден, нищо че самата Мелани така и не разбра какво толкова смешно беше казала.

Единственият проблем в дните, когато преподава мис Жустиню, е, че времето минава твърде бързо. Тогава всяка секунда е толкова ценна за Мелани, че тя буквално не смее да мигне; просто седи в клас с широко отворени очи, попива жадно всяка дума на мис Жустиню и я запаметява, за да може да си я повтори отново по-късно, когато остане самичка в килията си. Освен това при всяка възможност момиченцето задава на мис Жустиню въпроси, защото онова, което най-много обича да чува и да запомня, е начинът, по който гласът на мис Жустиню произнася името й — Мелани. Произнася го така, че я кара да се чувства като най-важния човек на света.