Читать «Мемоарите на Адриан» онлайн - страница 4

Твърде калейдоскопичен е жанрът на „Мемоарите“ и затова много взаимоизключващи се твърдения биха били верни при определянето на тази книга.

Не малък принос за особената й природа има съвестното пренасяне на редица реалии вътре в нейния свят. Флегон, Светоний и Ариан са действителни лица от антуража на Адриан. Физиономията им е възстановена от авторката по съчинения, които са достигнали до нас. Пантеонът, вилата в Тибур, изображенията на Антиной са не по-малко действителни и не по-лошо опазени. Ловът на лъвове, макар и изваден от поетическо произведение, е съвсем реален. Но всичко това не просто е пренесено в „Мемоарите“. Тия факти са вътрешно осмислени от Юрсенар, а после са стопени в общия фон, който прави да изглеждат достоверни реконструираните обществени и частни отношения, на Адриановото време, настроенията в Рим, в Мала Азия и Ерусалим. В този смисъл „Мемоарите“ са стопроцентова история, а тяхната създателка — изследовател-историк начетен и верзиран анкетьор на стореното от други изследователи. Като върши това отвътре, както ни признава в своите творчески изповеди в края на книгата, като съединява пръснатото и отделното, за да му придаде единна физиономия, тя прилича на големите пионери на римската история от миналия век — на Нибур и Момзен. И наистина книги като „Мемоарите на Адриан“ днес като че ли довършват онова, което остава ненаписано в необщителните кабинетни истории на нашата съвременност.

Както научаваме от самата Юрсенар, в тази книга е търсено нещо повече от историческа достоверност. Макар и да възстановява мислено личната библиотека на Адриан и да се опитва да чете с негови очи, авторката не просто реконструира действителните мемоари на императора, за които се знае, че са съществували. Тя е убедена, че не може да стане действителния Адриан, нито пък го желае. От друга страна и тия мемоари не биха могли да бъдат написани от истинския император. Във фигурата и историята на Адриан Маргьорит Юрсенар е събрала два исторически опита — на римското минало и на своето настояще. В получения особен продукт всеки от тях служи за език, на който се говори за другия. Адриан е илюзия, позволяваща да се наблюдава ефикасно и Юрсенаровата съвременност, и действителното време на Адриан, познавателно пригодна илюзия. При това тя е систематична. В „Мемоарите“ е налице философия — особена, действена, отблъскваща или увличаща, но цяла. Маргьорит Юрсенар отново заявява: „Човек пише, за да обори или защити един светоглед, да даде определение на собствения си метод.“