Читать «Мемоарите на Адриан» онлайн - страница 200

Стихотворна епитафия, написана от император Адриан за самия себе си. — Б. NomaD.

2

Нежна, блуждаеща душица (лат.). — Б.пр.

3

Различни, променливи, многообразни (лат.). — Б.пр.

4

Укрепена земя (лат.). — Б.пр.

5

Хуманност, Щастие, Свобода (лат.). — Б.пр.

6

Всеки следва своето влечение (лат.). — Б.пр.

7

Златен век (лат.). — Б.пр.

8

Императорска дисциплина.

9

Ти ще бъдеш Марцел… (Лат.) — Б.пр.

10

Дайте лилии с пълни ръце. Ще пръсна пурпурни цветове… (Лат.) — Б.пр.

11

От латинското Verus: правдив, истински. — Б.пр.

12

Търпение (дат.). — Б.пр.

13

Чух божествени гласове (лат.). — Б.пр.

14

Пламенна и страстна нежност, унила женственост (англ.). — Б.пр.

15

Гости и спътници (лат.). — Б.пр.

16

Естествено същата забележка се отнася до много от споменатите тук трудове. Няма да е излишно, ако повторим, че една рядка книга, изчерпана и намираща се само по рафтовете на няколко библиотеки, или статия, излязла в някой стар брой на научно издание, са напълно недостъпни за огромното мнозинство читатели. В 99% от случаите ученолюбивият читател, комуто обаче липсват и време, и техниката, присъща на професионалиста, е зависим от научнопопулярни и избрани наслуки трудове, от които най-добрите поради това, че не се преиздават редовно, на свой ред стават недостъпни. Онова, което наричаме наша култура, е в по-голяма степен, отколкото можем да си представим, култура при „закрити врати“.