Читать «Мемоарите на Адриан» онлайн - страница 3

Римските императори са като фигурите на гръцките митове — вече готови герои, отдавна изработени марионетки, които остава само да се задвижат. Особено като се има пред вид колко добре документирана е римската история, става разбираемо защо тя така често снабдява със сюжети историческия роман, тази невежествена история, пригодена за масов вкус, чиято задача е да направи публично достояние подробностите от частния живот на изтъкнатата личност. Колкото по-странни са тия подробности, толкова по-добре е означено изключителното положение на изтъкнатата личност и толкова по-съблазнително става то за читателя, несъзнателно домогващ се до него. Римските императори отдавна обслужват тази нужда на масовия вкус — още от времето на Светоний. Е, на някои императори е провървяло повече. Чрез Робърт Грейвз у нас стана изключително популярен Клавдий, Нерон също шествува чрез един роман, Октавиан не е между неизвестните, да не говорим за Юлий Цезар. Един достоверен Юлиян, известен и на български, е построил Гор Видал много години след един недостоверен от Мережковски. Тази тема не може да се изчерпи набързо. Разбира се, има и императори, които не са привлекли никого.

Адриан не е между предпочитаните герои на историческия роман с римска тема. Изтъкната политическа личност, той има и биографи, както се осведомяваме от бележките на авторката, и още повече изследователи на разни страни на неговата дейност. Край Адриан има повече обществени събития, но нито въстанието на Бар Кохба, нито филелинството на императора се поддават на романно тълкуване. А и любовната му история не е от тия, за които може да се фабулира направо.

Но дали „Мемоарите на Адриан“ е исторически роман? Бих искал да мога да чета книгата, без да се питам какъв е нейният жанр. Колкото до Юрсенар, тя не е успяла да пише, без да отговаря на този въпрос. В нейния коментар е казано: „В наше време романът поглъща всички останали литературни форми; човек е почти принуден да го използува. Това изследване на жизнената съдба на един мъж, който се е наричал Адриан, би било трагедия в XVII век и есе по време на Възраждането.“ Както се разбира от това изказване, „Мемоарите“ са роман и същевременно изследване. Според Юрсенар литературните жанрове са преходни исторически форми, обслужващи подобни изследвания. Кой знае — може би по-ефикасни от научните.

Бягаща от определени литературни течения и стилове, писателката изпитва резерви и към романа, тази по-скоро неизбежна, отколкото желана съвременна жанрова форма. Изглежда, за да се измъкне от нейната принуда, в началото на библиографиите си бележки тя определя тъй жанра на произведението — „Мемоарите“ са романизована биография в първо лице, доближаваща се до романа и затова допускаща подкрепата на документални факти; от друга страна обаче, тази книга се доближава до поезията. Като се възползува от фактическата достоверност и измислицата, тя се колебае между полюсите на поезията и прозата, за да постигне първо по-висока историческа достоверност, а след това и друга, още по-висока, свързана с общочовешката жизнена авантюра, която според Юрсенар все пак остава независима от конкретните исторически обстоятелства.