Читать «Мемоарите на Адриан» онлайн - страница 6

Освен диалогичността в жанровата форма, която използува Юрсенар, е запазена и автентичната свобода на античния мемоарен стил. Ако решим да преведем на любимия на Адриан елински това „мемоари“, ще трябва да кажем hypomnémata А то означава както спомени, така и напомняне, както скица, така и летопис, означава също разбор, анализ и коментар. Многообразните и свободни Hadrianu hypomnémata с лекота биха включили в себе си и кратък разказ, и разсъждение, и поетична дефиниция като прекрасното определение на тялото (скрито опровергаващо едно у Марк Аврелий) — „това устройство от мускули, кръв и кожа, този червен облак, чиято душа е светкавицата“. И те наистина го включват. Тъй Адриановата многоликост е утвърдена не само пряко и открито във възгледи и нагледно в житейски ситуации, но и във формата на античния мемоар, възстановена от писателката, както и всичко друго отвътре и представена като нов лик на многоликия съвременен роман.

Много срещи е осъществила Маргьорит Юрсенар в изповедния мемоар на този велик обикновен Адриан, съществувал реално, но и достатъчно въображаем очевидно, за да продължи да съществува. Особено значително между тия срещи е взаимопроникването на два реда идеи — на античната пластическа неразчлененост на тяло и дух и на съвременната екзистенцфилософия и интуитивизъм, искащи да преодолеят пропастта между духа и тялото. Невъзможно е да се отдели древното от съвременното в мислите на Адриан в тази насока. Той цитира Платон, скрито го опровергава, а още по-скрито ползува Бергсон и Сартр. Проблематиката около смъртта и болестта, която занимава императора, не възниква само от личния опит на Адриан-Юрсенар. Тя влиза в една съвременна традиция, тръгваща от Ницше и завършваща във философията на екзистенциализма. От друга страна, в този кръг от мисли има нещо стопроцентово римско, епикурейско, долавя се един тон на опитна, малко тъжна изтънчена мъдрост, така добре познат по стиховете на Хораций.

Едновременно модерен и римски, опитът на Адриан ни се представя нагледно в конкретността на определена житейска съдба. Така че нито мислителната система, която го организира нито неговите съставки се чувствуват като нещо самостоятелно. Събрани в калейдоскопа на толкова събития и преживявания, тия съставки продължават да се множат и извън книгата в излъчените внушения. А това на свой ред е постигнато благодарение на високата доза преживяност на модерноримския Адрианов опит в личния свят на авторката. Тъй едно модерно усещане за човека, оприличено на едно историческо, доведено до авторовия опит и раздвижено в мъртвата биография на този „обществен“ герой, благодарение на творческата процедура е направено разбираемо и за широкия читателски кръг, подготвено е за още по-достоен живот.