Читать «Мемоарите на Адриан» онлайн - страница 2

Всъщност ако липсата на достатъчно френски елементи в творчеството на Маргьорит Юрсенар е подбуждала критиците й, те не са съвсем прави. Защото писателката следва не един френски модел. Тя върви в стъпките на Флобер, що се отнася до трупането на знания и упоритото въплътяване в реконструирани сенки от миналото. Пруст е нейният образец за оживяването на потъналите в забрава лични усещания и представи. Нима Стендал не я предхожда в неодобрението на парижкия литературен живот? В своя коментар към „Мемоарите на Адриан“ Юрсенар следва Расни и не е нужно особено вглеждане, за да се открие в разсъжденията й за собственото творчество присъствието на афористичния скепсис на Паскаловите „Мисли“.

Но тия модели не облекчават прегрешението към френската традиция. Писателката ги следва не защото са френски, а защото са пригодни. При това тя ги следва съзнателно и още нещо — свързва ги с други, нефренски. Нейният Пруст е обогатен с практиките на медитиращия йога-индус и поетическия опит на Рилке. Също като своя герой Адриан, съзнателно развиващ в себе си достойнствата на цезарите, живели до него, Маргьорит Юрсенар съзнателно ползува широкия регистър на човешкото наследство, желаейки да влезе в контакт с много явления и разни времена. Тя не просто обича многообразието на света, но и вярва в неговата познаваемост. А понеже познанието е преживяване, Юрсенар знае, че й се налага да бъде многолика, за да улови обективното в неговите тъй пъстри прояви.

Адриан се учи да бъде многолик и многосъщностен — това, разбира се, е опитът на самата Юрсенар, която упорито приучва своето „аз“ да се вмъква в разни лица, за да може да познава разноликата обективност. Тя още от млада се опитва да постигне това със средствата на литературата. Един ранен роман — „Алексис, или трактат за напразната борба“ (1929 г.), носи белезите на търсения в тази посока — Юрсенар вече се опитва да гледа с очите на Адриан. Сюжетът обаче е прекалено частен и еднопланово психологичен. Обективността е стопена в интимния свят. Както сама споделя писателката, за удовлетворяването на подобна амбиция е нужен отстъп от малкото свое, който не е по силите на младата възраст. Именно за откриването на мярката между преживяване и обективност помага на Юрсенар освен набрания личен опит и още един отстъп — историческият сюжет.

Историята на Адриан предоставя възможност на писателката да осъществи в полето на римския сюжет ред срещи, свързвания на взаимно оглеждащи се и тълкуващи се явления и образи. Може би творческото основание да изпитва симпатия към този император действително е пацифизмът му, защото мирът е условие за резултатни срещи, които завършват с познание и взаимно проникване. Юрсенар заявява, че не би се интересувала от частния живот на Адриан, ако той не бил умиротворил империята. Но сигурно и обратно — без частния живот на императора едва ли би била изтълкувана добре неговата обществена дейност. Мащабите на императорската власт проблематизират интимния свят на Адриан. Това е също среща на две основни страни на човешкото същество, които се доближават внимателно една към друга за ползотворно взаимно разкритие също тъй, както времето на Адриан и времето на Юрсенар се срещат в полето на Адриановия мемоар/за да се проблематизират взаимно.