Читать «Мегре» онлайн - страница 38

— Ако можех да ги разпитам аз! — въздъхна той най-после.

— Знаете, че това е невъзможно. Но ще продължим очните ставки, докогато искате.

— Благодаря ви, господин директор.

Мегре знаеше, че това ще бъде безполезно. Петимата се бяха наговорили. Те бяха взели предпазни мерки. И въпросите, които Амадийо задаваше с унил глас, нямаше да ги подтикнат към самопризнание.

— Не зная дали грешите, или имате право — подхвана отново шефът.

Минаваха покрай Кажо, който се възползува от това, за да поздрави директора на криминалната полиция.

— Вие ли сте ме повикали, господин директор?

Беше пладне. Повечето от инспекторите бяха отишли да обядват или по задачи. Дългият коридор беше почти пуст. Пред своята врата шефът стисна ръката на Мегре.

— Какво да ви кажа? Единственото, което мога да направя, е да ви пожелая добра сполука.

И отиде да вземе връхната дреха и шапката си, надзърна за последен път в кабинета, където разпитът продължаваше, и най-после тръгна по стълбата, след като хвърли на Кажо мрачен поглед.

Мегре бе сразен. Никога досега не бе изпитвал с такава задушаваща сила чувството за безпомощност. На два съседни стола седяха Кажо и Луи, търпеливи и спокойни, и неговото сновене напред-назад забавляваше двамата. От кабинета на Амадийо се чуваше спокойно мърморене на гласове. Въпроси и отговори се редуваха без вълнение. Както бе обещал, комисарят следваше плана на Мегре, но без да добавя нищо към него, без да влага интерес.

Филип беше в затвора! Госпожа Мегре чакаше раздавача с нетърпение.

— Хубав ден, господине! — каза внезапно Кажо на съседа си Луи.

— Хубав ден. Ветровете духат на изток — отвърна оня.

— И вас ли са призовали?

Той говореше за Мегре с явното намерение да му се подиграе.

— Да. Предполагам, че ще искат от мен някакво сведение.

— Както и от мен. Кой комисар ви повика?

— Някой си Амадийо.

Тъй като го докосна едва забележимо на минаване, Кажо отвори леко уста с обидна усмивка и Мегре внезапно усети животинския рефлекс, който не успя да обуздае. Ръката му се стовари върху бузата на Нотариуса.

Това беше грешка! Но тя бе предизвикана от една безсънна нощ, от хилядите последвали унижения.

Докато Кажо стоеше изумен от грубото нападение, Луи се изправи и улови Мегре за ръката.

— Луд ли сте?

Нима щяха да се бият в коридорите на криминалната полиция?

— Какво става?

Беше гласът на Амадийо, който току-що бе отворил вратата. Изключено е да видиш тримата задъхани мъже и да не разбереш, ала комисарят, сякаш неподозиращ нищо, рече спокойно:

— Ще влезете ли, Кажо?

Още веднъж бяха вкарали другите свидетели в съседния кабинет.

— Седнете.

Мегре бе влязъл на свой ред и стоеше прав до вратата.

— Повиках ви, понеже имам нужда от вас, за да установите самоличността на някои хора.

Амадийо натисна един звънец. Въведоха Одиа.

— Познавате ли този младеж?

Тогава Мегре излезе, като затръшна вратата и из-бълва звънка псувня. Просто му се плачеше. Тази комедия го възмущаваше.

Одиа не познаваше Кажо. Кажо не познаваше Одиа! Нито единият, нито другият познаваше Йожен! И така щеше да бъде до края! Що се отнася до Луи, той пък не познаваше никого!