Читать «Мегре» онлайн - страница 39

Амадийо, който ги разпитваше, отбелязваше точка при всяко ново отричане! А, позволяваха си да развалят дребните му навици! А, искаха да го учат на занаята му! Той щеше да остане учтив докрай, защото беше възпитан човек! Но все пак щяха да видят!

Мегре слезе по тъмната стълба, прекоси двора, мина край мощната кола на Йожен.

Над Париж, над Сена, над сияещия Пон-Ньоф грееше слънце. Щом човек минеше на сянка, топлият въздух внезапно захладняваше.

След четвърт час или след един час разпитите щяха да свършат. Йожен щеше да се настани зад волана, до Марсилеца. Кажо щеше да повика такси. Всеки щеше да си върви по пътя, след като си размениха по едно смигване.

— Ах, Филип, мръсно говедо!

Мегре си говореше сам. Паветата пробягваха под подметките му. Не знаеше къде отива. Изведнъж му се стори, че някаква жена, чийто път пресече, извърна глава, сякаш за да не я познае. Той се спря, забеляза Фер-нанд, която ускори крачка. Няколко метра по-нататък я настигна и я улови за ръката с неволна грубост.

— Къде отивате?

Тя като че се обърка и не отговори.

— Кога ви пуснаха?

— Снощи.

Мегре разбра, че е свършено с доверието, което бе царило помежду им. Фернанд се страхуваше от него. Тя мислеше само да продължи колкото се може по-бързо по пътя си.

— Призоваха ли ви? — запита той пак, хвърляйки поглед към сградите на криминалната полиция.

— Не.

Тази сутрин тя носеше син костюм, който й придаваше вид на дребна буржоазка. Мегре губеше все повече търпение, защото нямаше никаква причина да я задържа.

— Какво ще правите там?

Той проследи погледа на Фернанд, който се спря върху синия автомобил на Йожен.

Разбра. Беше раздразнен като ревнив мъж.

— Знаете ли, че миналата нощ той се опита да ме убие?

— Кой?

— Йожен.

Тя понечи да каже нещо, но прехапа устни.

— Какво искахте да отговорите?

— Нищо.

Постовият ги гледаше. Горе, зад осмия прозорец, Амадийо продължаваше да записва съгласуваните показания на петимата. Автомобилът чакаше, елегантен и чист като господаря си, а Фернанд с безизразно лице дебнеше момента да си тръгне.

— Мислите, че аз ви вкарах в ареста? — настоя Мегре.

Тя не отговори, извърна глава.

— Кой ви каза, че Йожен е тук? — упорствуваше той напразно.

Тя беше влюбена! Влюбена в Йожен, с когото бе спала, за да угоди на Мегре!

— Толкова по-зле — промърмори той най-после. — Върви, драга!

Надяваше се, че Фернанд ще се върне обратно, но тя забърза към колата и застана до вратичката.

На тротоара вече нямаше никого освен Мегре, който пълнеше лулата си. Впрочем не можа да я запали, толкова бе натъпкал тютюна.

VIII

Когато минаваше през фоайето на своя хотел, Мегре се навъси, защото една жена стана от плетеното си кресло и се приближи до него, целуна го по двете бузи с тъжна усмивка, улови му ръката и я задържа в своята.

— Ужасно! — простена тя. — Пристигнах тази сутрин и толкова тичах, че не зная вече къде съм.

Мегре гледаше балдъзата си, която му се изтърсваше от Елзас, и имаше нужда да привикне с това видение, толкова се различаваше то от образите от последните дни и сутринта, от суровата атмосфера, в която бе затънал.