Читать «Мегре» онлайн - страница 40

Майката на Филип приличаше на госпожа Мегре, но бе запазила повече от сестра си своята провинциална свежест. Не беше дебела, а закръглена; лицето й беше розово под грижливо пригладените коси и всичко у нея създаваше впечатление за чистота: дрехите й в черно и бяло, очите й, усмивката й.

Тя носеше със себе си тамошната атмосфера и Мегре като че ли усещаше миризмата на къщата със стенни долапи, пълни със сладка, приятния дъх на вкусните ястия и кремовете, които обичаше да приготвя.

— Мислиш ли, че след това той ще си намери работа?

Комисарят вдигна багажа на балдъзата си, който беше още по-провинциален от самата нея.

— Тук ли ще спиш? — запита той.

— Ако не е много скъпо…

Поведе я към трапезарията, където не стъпваше, когато биваше сам, защото обстановката беше строга и се говореше само на тих глас.

— Как откри адреса ми?

— Отидох в Съдебната палата и се срещнах със съдията. Той не знаеше, че ти се занимаваш със случая.

Мегре не каза нищо, направи гримаса. Представяше си опяванията на балдъзата си:

„Нали разбирате, господин съдия. Свакото на моя син, комисарят — групов началник Мегре…“

— И после? — загуби търпение той.

— Даде ми адреса на адвоката. На улица „Дьо Грьонел“. Отидох и там.

— И си направила всички тия обиколки с багажа?

— Бях го дала на гардероб.

Ужасяващо. Тя трябва да е разказвала историята на всички.

— Ако ти кажа, че когато снимката излезе във вестника, Емил не посмя да отиде в службата си!

Емил беше съпругът й, който имаше същите късогледи очи, както Филип.

— У нас не е като в Париж. Затворът си е затвор. Хората си говорят, че нямало дим без огън. Той има ли поне легло със завивки?

Ядяха сардели и резенчета цвекло, пиеха слабо червено вино в гарафа и отвреме-навреме Мегре правеше усилие, за да се отърси от досадата на този обед.

— Ти познаваш Емил. Той е много настроен против теб. Твърди, че по твоя вина Филип е постъпил в полицията, вместо да си потърси добра служба в някоя банка. Отговорих му, че каквото е трябвало да стане, станало е. А, тъкмо се сетих, добре ли е жена ти? Няма ли много работа с животните?

Това трая цял час, защото след обеда трябваше да се пие кафе и майката на Филип искаше да знае точно как е построен един затвор и как се отнасят там с хората. Двамата бяха в салона. Портиерът дойде да съобщи, че някакъв господин иска да говори на Мегре.

— Доведете го!

Той се чудеше кой ли може да бъде и бе крайно изненадан, като забеляза комисаря Амадийо, който поздрави госпожа Лауер.

— Майката на Филип — съобщи Мегре.

— Искате ли да се качим в моята стая?

Изкачиха стълбата мълчаливо. Щом се озоваха в стаята, комисарят се прокашля, освободи се от шапката и чадъра, който не изпущаше никога.

— Мислех, че ще ви видя пак след тазсутрешния разпит — подхвана той. — Тръгнали сте си, без да кажете нищо.

Мегре го наблюдаваше мълчаливо, разбираше, че Амадийо е дошъл да се помирят, но нямаше смелостта да улесни първите му стъпки.

— Знаете ли, тези хора са много силни! Разбрах това, когато ги събрахме всички на очна ставка.