Читать «Мегре» онлайн - страница 37

— Не съм срещал приятели.

— Дори не сте забелязали една личност, която се намира тук?

Одиа се обърна към Мегре и се взря в него, клатейки глава.

— Може би този господин. Но не съм сигурен в това.

Не му обърнах внимание.

— А после?

— После излязох и тъй като в киното ме бе заболяла главата, разходих се по околовръстните булеварди. Когато прекосявах улицата, ме блъсна някаква кола и се намерих ранен под едно дърво. Този път там беше и тоя господин. Твърдеше, че ме блъснал автомобил. Помолих го да ме заведе в къщи, но той не пожела и ме отведе в някаква хотелска стая.

В това време се отвори една врата, влезе директорът на криминалната полиция и се облегна мълчаливо на стената.

— Какво му разказахте?

— Абсолютно нищо. Той говори през всичкото време. Разправяше ми за хора, които не познавам, и искаше да дойда да потвърдя тук, че са били мои приятели.

С голям син молив в ръка Амадийо записваше отвреме-навреме по някоя дума в бележника си, докато секретарят пишеше целите показания.

— Извинявай! — намеси се директорът. — Всичко, което ни дрънкаш, е много хубаво. Но кажи ни какво си търсил в три часа сутринта на булевард „Ла Шапел“.

— Болеше ме главата.

— Безполезно е да хитруваш. Когато човек има вече четири присъди…

— Извинете! За първите две имаше амнистия. Нямате право да говорите за тях.

Мегре се задоволяваше да гледа, да слуша. Той пушеше лулата си, чиято миризма изпълваше кабинета, а димът се издигаше в слънчевото сияние.

— Ще видим това след няколко минути.

Вкараха Одиа в една съседна стая. Амадийо телефонира:

— Въведете въпросния Йожен Берниар.

Той се представи, усмихнат и дързък, забеляза с един поглед положението на всяка личност, смачка цигарата си в пепелника.

— Какво си правил снощи? — повтори Амадийо неуверено.

— Честна дума, господин комисар, понеже ме боляха зъбите, си легнах рано. По-добре запитайте нощния пазач на хотел „Алсина“.

— В колко часа?

— В полунощ.

— И не си се отбивал в „Табак Фонтен“? — Къде е това?

— Момент! Познаваш ли някой си Одиа?

— Кой е той? Толкова хора се срещат из Монмартр!

Всяка минута неподвижност струваше на Мегре мъчително усилие.

— Въведете Одиа! — телефонира Амадийо.

Одиа и Йожен се изгледаха с любопитство.

— Познавате ли се?

— Никога не съм го виждал! — промърмори Йожен.

— Приятно ми е! — пошегува се келнерът.

Те разиграваха едва-едва комедията. Очите им се смееха, опровергаваха думите им.

— Значи не сте играли белот заедно снощи в „Табак Фонтен“?

Единият опули очи. Другият прихна да се смее.

— Имате грешка, господин комисар.

Направиха им очна ставка с Марсилеца, който току-що бе пристигнал и протегна ръка на Йожен.

— Познавате ли се?

— Има си хас! Бяхме заедно.

— Къде?

— В хотел „Алсина“. Имаме съседни стаи.

Директорът на криминалната полиция направи знак на Мегре да го последва.

Двамата минаха по коридора, където Луи, собственикът на кафенето, продължаваше да чака недалеч от Жермен Кажо.

— Какво ще правите?

Директорът хвърляше на спътника си погледи, в които имаше безпокойство.

— Вярно ли е, че са се опитали да ви очистят?

Мегре не отговори. Кажо го следеше с очи, съссъщата спокойна насмешливост, както Одиа или Йожен.