Читать «Мегре» онлайн - страница 36

В девет и половина петима инспектори тръгнаха да търсят другите, докато Мегре, сънен, сновеше из учреждението, в което вече не служеше, като отвреме-навреме отваряше една или друга врата, стискаше ръката на някой бивш колега, изпразваше лулата си в стърготините на плювалниците.

— Как си?

— Добре съм! — отговаряше той.

— Знаете ли, че са побеснели! — му бе прошепнал Люка.

— Кои?

— Амадийо… Шефът…

И Мегре продължаваше да чака, вдъхвайки атмосферата на учреждението, която някога му беше близка. Настанен в един фотьойл от червено кадифе, Йожен не проявяваше ни най-малко нетърпение. Забелязвайки Мегре, той дори се бе опитал весело да се усмихне. Беше красив момък, изпълнен с жизненост, със самоувереност. От всички пори на кожата му лъхаше здраве и безгрижие, и в най-малките му жестове имаше почти животинска непринуденост.

Когато отвън се зададе един инспектор, Мегре се втурна.

— Ходи ли в гаража?

— Да. Гаражистът уверява, че колата не е излизала през нощта, а пазачът потвърждава неговите думи.

Това беше толкова очаквано, че Йожен, който сигурно бе чул, не си даде труда да бъде ироничен.

Скоро се появи собственикът на „Табак Фонтен“ с помътени от сън очи, лошо настроение, което личеше от лицето и държането му.

— Комисарят Амадийо! — измърмори той на разсилния.

— Седнете.

Без да си дава вид, че познава Йожен, той се настани на три метра от него с шапка на коленете.

Комисарят Амадийо повика Мегре и те се озоваха отново един срещу друг в малкия кабинет, откъдето се виждаше как Сена тече.

— Пристигнаха ли вашите тарикати?

— Не всички.

— Ще бъдете ли така добър да ми кажете какви въпроси точно да им задам?

В тази фраза, привидно любезна и почтителна, нямаше нищо особено. И все пак тя беше потвърждение за пасивна съпротива. Амадийо знаеше не по-зле от своя събеседник, че е невъзможно да се определят предварително въпросите при разпит.

Въпреки това Мегре продиктува известен брой въпроси за всеки свидетел. Амадийо си ги отбеляза с по-корността на секретар и същевременно с явно задоволство.

— Това ли е всичко?

— Това е всичко.

— Искате ли да започнем още сега със споменатия Одиа?

Мегре направи знак, че това му е безразлично, комисарят натисна един звънец и даде нареждане на инспектора, който се появи. Секретарят му седна до писалището, срещу светлината, а Мегре се настани в най-тъмния ъгъл.

— Седнете, Одиа, и ни кажете какво сте правили нощес?

— Нищо не съм правил.

Макар че слънцето блестеше в очите му, келнерът бе забелязал Мегре и бе намерил начин да му отправи гримаса.

— Къде бяхте в полунощ?

— Не си спомням. Ходих на кино, после изпих една чаша в един бар на улица „Фонтен“.

Амадийо направи на Мегре знак, с който искаше да каже:

— Не се бойте. Имам пред вид вашите бележки.

И действително, с пенсне на носа, той прочете бавно:

— Кои са имената на приятелите, които сте срещнали в този бар?

Играта беше загубена предварително. Разпитът бе подхванат лошо. Комисарят като че разказваше урок. Одиа, който чувствуваше това, ставаше все по-самоуверен.