Читать «Мегре» онлайн - страница 35

Когато пресякоха, двора, той се свлече на първото стъпало на стълбището като човек, който не може да издържа повече. И тогава, вдигайки очи, подхвърли насмешливо:

— Изиграх ви, а! Аз нямам какво да кажа. Не зная нищо. Но не исках да остана в стаята ви. Да не би да ви познавам? Отде да зная дали вие не сте ме блъснали под колата?

Пестникът на Мегре беше стиснат, корав като камък, но остана пъхнат в джоба на пардесюто.

VII

Йожен пристигна пръв, малко преди единадесет часа. Макар че не беше още пролет, той се бе облякъл в хармония с веселото слънце. Носеше костюм от светлосив вълнен плат, толкова гъвкав, че при всяко движение тъканта очертаваше мускулите му. Шапката му беше със същия цвят, обувките му — от мека еленова кожа. А когато отвори стъклената врата на криминалната полиция, лек парфюм нахлу с него в коридора.

Той не за пръв път идваше в Дирекцията на полицията. Оглеждаше се наляво и надясно като постоянен посетител, без да престава да пуши цигарата си с позлатен край. Часът за докладите бе минал. Пред кабинетите на комисарите чакаха хора с омърлушен вид.

Йожен се приближи до разсилния, който го поздрави, като вдигна пръст до шапката си.

— Слушай, приятелю, комисарят Амадийо сигурно ме чака.

— Седнете.

Седна небрежно, кръстоса крака, запали друга цигара и разгърна вестник на спортната страница. Дългата му синя кола сякаш се протягаше пред главния вход. Мегре, който го бе забелязал от един прозорец, бе слязъл на улицата да погледне лявата й страна, но на нея нямаше никаква драскотинка.

Няколко часа преди това той бе влязъл при Амадийо с шапка на главата и недоверчив поглед.

— Водя човек, който знае истината.

— Това засяга съдия-следователя! — бе отговорил Амадийо, продължавайки да прелиства докладите.

Тогава Мегре почука на вратата на директора и от пръв поглед разбра, че посещението му не беше желано.

— Добър ден, господин директор.

— Добър ден, Мегре.

И на двамата им беше неприятно и нямаше нужда да говорят много, за да се разберат.

— Господин директор, работих цяла нощ и идвам да ви помоля да направите така, че трима-четирима души да бъдат разпитани тук.

— Това е работа на съдия-следователя — възрази директорът на криминалната полиция.

— Следователят няма да измъкне нищо от тези хора. Вие ме разбирате.

Мегре знаеше, че досаждаше на всички и че искаха да го пратят по дяволите, но все пак упорствуваше. Едрият му силует дълго закрива хоризонта на началника, който отстъпваше малко по малко и накрая взе да се обажда по телефона от кабинет на кабинет.

— Елате за малко при мен, Амадийо!

— Идвам, господин директор.

Разискваха.

— Нашият приятел Мегре ми казва, че…

В девет часа Амадийо се съгласи да отиде в кабинета на господин Гастамбид през коридорите на Съдебната палата. Когато се върна след двадесет минути, имаше в джоба си необходимите съдебни документи за разпита на Кажо, Одиа, собственика на „Табак Фонтен“, Йожен, Марсилеца и глухия дребосък.

Одиа беше вече тук. Мегре го бе принудил да се качи и от сутринта той седеше в дъното на коридора, откъдето наблюдаваше злобно излизащите и влизащите полицаи.