Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 99

Зелените проблясъци зачестиха и почти всяка секунда се разнасяше по един. Поспряха за известно време и тогава успях да забележа, че траекторията на снаряда чувствително се е променила. За миг в екрана за предно виждане се мярна картината на огромен град. В следващата секунда снарядът беше обгърнат от нов поток зелен пламък, който заля всичко. Сред ослепителната светлина, шума и рева почувствах как материята около мен се стяга още повече… последното нещо, което си спомням, е почти непоносимият натиск на рязко спиране, последван от страхотен удар.

Глава дванадесета

Какво видях в летателния апарат

I

Екраните потъмняха, торбите се отпуснаха и всичко потъна в тишина. Подът застана вдигнат рязко нагоре, а когато се освободих от прикрепящата ме прегръдка на прозрачната материя и почти в безсъзнание се строполих на едната от стените, дори не смеех да вярвам, че най на края снарядът се намира на твърда почва. Край мен робите също паднаха или се измъкнаха от торбите си, след което се скупчихме заедно, все още треперейки след шока от полета.

Не ни оставиха дълго сами. През преградата долових шум от гласове и миг по-късно единият от облечените в черно мъже се появи; изглеждаше леко замаян, но стоеше на краката си и носеше своята електрическа палка.

За голямо мое учудване той вдигна дяволското си оръжие и с пискливия си сопранов глас изкрещя някаква заповед. Аз, разбира се, нищо не разбрах, но въздействието върху останалите беше мигновено. Единият от мъжете роби се изправи и изкрещя нещо в отговор, но веднага беше ударен с палката и се строполи на земята.

Мъжът до входа завика отново. Посочи роба, който беше ударил при влизането ни в снаряда, сетне, онзи, който току-що бе ударил, после третия, момичето и най на края мен. Извика пак нещо, посочи ни подред и замълча.

Сякаш в подкрепа на думите му жестокият лаещ глас на едно от чудовищата се разнесе от решетката в челната кабина и проехтя в тясното метално помещение.

Робът, който първо беше посочен, лежеше вяло на пода, там, където беше паднал от своята торба; момичето и другият мъж му помогнаха да се изправи. Той беше в съзнание, но както и другия нещастник, сякаш беше загубил контрол върху мускулите си. Приближих се да им помогна, но те не ми обърнаха никакво внимание.

Сега вниманието им беше насочено към шкафа, който бях забелязал в началото. По време на полета вратите му бяха останали затворени и предположих, че в него са прибрани някакви съоръжения. Но щом момичето отвори едната врата, веднага стана ясно колко жестоко съм се лъгал.

Поради наклоненото положение на снаряда вратата се разтвори веднага и можах да видя какво има вътре. Пространството не беше по-голямо от това на един обикновен шкаф и можеше да побере изправен човек. Към едната от металните стени бяха прикрепени пет скоби, подобни на гривни на белезници, но изработени с такава жестока прецизност, че веднага навеждаха на мисълта за хирургическа операция.