Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 98

Скоро напуснахме барабана и в същия миг налягането от ускорението отслабна и на екраните се заредиха една след друга живописни картини.

На екрана за задно виждане в продължение на няколко секунди можех да различа дулото на оръдието, от което струеше голям облак пара; на екраните за странично виждане се редуваха картини на земя и небе, а пред нас се ширеше само дълбоката небесна синева.

Мислех си, че опасността вече е преминала и мога вече спокойно да се измъкна от торбата, но за своя изненада открих, че все още материята плътно ме е обгърнала и не мога да направя и крачка. Всичко около мен се завъртя с бясна бързина, като че падах от голяма височина и на края изпитах панически ужас от абсолютната си безпомощност. Бях здраво затворен в снаряда, неспособен да се помръдна, запратен някъде в небесата.

Затворих очи и поех дълбоко дъх. Въздухът, който постъпваше в торбата, беше хладен и това ми вдъхна кураж, че не съм вътре, за да умра.

Вдъхнах дълбоко втори път, сетне — трети, насилвах се да се успокоя.

Най на края отворих очи. Нищо в снаряда не се беше променило поне дотолкова, доколкото виждах. Картините и на трите екрана бяха еднакви — всяка показваше небесната синева, само на онази за задно виждане можах да различа няколко предмета, които летяха зад нас. Известно време не можех да разбера какви са, но след като се взрях по-добре, разбрах, че това са четирите топлинни генератора, които топяха леда в дъното на оръдието. Предположих, че щом ги изхвърлят, те сигурно вече не са нужни.

Че нашият апарат очевидно се въртеше бавно около оста си, стана ясно няколко секунди след това, когато единият от екраните за странично виждане най-неочаквано отрази ивица суша, която се полюшваше нагоре-надолу по екрана. Скоро картината на планетата изпълни целия екран, но се намирахме на такава височина, че беше почти невъзможно да се различат каквито и да е подробности. Летяхме над местност, която приличаше на сух планински район, където вероятно също бе имало военни действия, защото по повърхността личаха дълбоки кратери. Не мина много и снарядът се извъртя, а екранът отново се изпълни с небесна синева.

От екрана за предно виждане личеше, че снарядът лети по хоризонтална линия, защото можах да различа линията на хоризонта. Мъжете пред уредите вероятно имаха начин да коригират въртенето, защото често долавях съскащи звуци и постепенно линията на хоризонта се стабилизира.

Мислех си, че щом вече сме във въздуха, няма да има повече сътресения, ето защо страшно се изплаших, когато няколко минути по-късно се разнесе гръм от силна експлозия и ярка зелена светлина изпълни екраните, които можех да видя. Проблясъкът трая не повече от миг, но секунда след това последва нов. Бях виждал вече такива зелени пламъци в часовете преди нападението на града и реших, че ни нападат, но между експлозиите атмосферата вътре в снаряда остана същата.