Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 171

— Оттогава никой не е видял нито Машината, нито сър Уилям.

— В такъв случай не можем да се видим с него.

— Освен ако имате втора Машина на времето.

В този момент минавахме край Уолтън на Темза и забелязахме, че в града цари голямо оживление. Няколко оръдия трополяха надолу по извиващия край реката път по посока на Уейбридж, а изпод копитата на теглещите ги коне се вдигаха бели облачета прах. Стотици хора на коне или пеша бързо се изтегляха по пътя за Лондон. Няколко големи лодки, пренасящи пътници за Сънбъри на отсрещния бряг, бяха задръстили реката и трябваше да лавираме внимателно, докато се измъкнем. По протежението на северния бряг личаха следи от военна подготовка и отряди войници маршируваха на запад. По ливадите източно от Халифорд заемаха позиции артилерийски части.

Движението, царящо край двата бряга, отвлече вниманието ни от разговора за сър Уилям и докато отминахме Уолтън, мълчахме. Мистър Уелс видимо се умори и аз заех неговото място.

Ритмичното физическо усилие върна мислите ми към предишния им равномерен ход, на който се радвах, преди да срещнем мистър Уелс и помощника на енорийския свещеник.

До този момент не се бях замислял защо така твърдо сме решили на всяка цена да стигнем дома на сър Уилям. Споменаването на Машината на времето от мистър Уелс като че изясни причината; някак инстинктивно стигнах до мисълта, че Машината може да бъде използвана срещу марсианците. Та нали в крайна сметка благодарение на нея бяхме стигнали до Марс, а необикновеното й свойство да се движи в пространството и времето положително надминаваше и най-съвършените технически достижения на марсианците.

Щом Машината на времето вече я нямаше, налагаше се да се простим с подобна идея. И въпреки всичко упорито се стремяхме към Ричмонд, защото, разположен уединено оттатък хребета на хълма, домът на сър Уилям щеше да бъде възможно най-добро скривалище от марсианците.

Седнал срещу Амелия, забелязах, че тя също е потънала в мисли и се питах дали не е стигнала до заключение подобно на моето.

Най на края, за да не се чувства мистър Уелс изолиран, го попитах:

— Сър, имате ли представа какви са плановете на армията?

— Зная почти толкова, колкото и вие. Военните бяха съвършено неподготвени. Дори след първоначалните действия на нашествениците никой от управляващите не искаше да погледне сериозно на нападението.

— Долавям известен укор в думите ви.

— Точно така — потвърди мистър Уелс. — От няколко седмици на всички е известно, че марсианците изпращат свой отряд, който ще извърши нападение. Както вече ви казах, десетки учени бяха наблюдавали изстрелването на снарядите. Предупреждения за заплахата се появиха в научните и в популярните издания и въпреки това, дори след кацането на първия снаряд властите не можеха да решат дали се налага да предприемат някакви предохранителни мерки.

— Искате да кажете, че никой не се е отнесъл сериозно към предупрежденията — попита Амелия.

— Сметнаха ги за плод на желанието на някои хора да предизвикат сензация въпреки известията за първите смъртни случаи. Първият цилиндър се приземи на не повече от миля от моя дом. Това беше на 19-и, някъде около полунощ, веднага на следващата сутрин с още цяла тълпа любопитни отидох да го разгледам и макар че беше съвсем ясно, че вътре има някой, вестниците отказаха да публикуват съобщения, по-дълги от няколко реда. И те се появиха благодарение на моите усилия, защото освен с литературна дейност понякога се занимавам с писане на материали с научен характер, а известно е колко предпазливи са в редакциите, когато стане дума за научни открития. Що се отнася до армията, в първите 24 часа след пристигането на снаряда не беше предприето абсолютно нищо, време, през което чудовищата излязоха и заеха позиции.