Читать «Машината на пространството» онлайн - страница 170

Амелия сбърчи чело, очевидно се напрягаше да си спомни нещо.

— Сигурна съм, че съм ви виждала и преди.

Нашият приятел задържа греблата над водата.

— Велики боже! — извика той. — Да не сте бившата секретарка на сър Уилям?

— Да, това съм аз. А вие, струва ми се, се казвате мистър Уелс, нали?

— Точно така — отвърна той сериозно. — Ако не се лъжа, вие сте мис Фицгибън.

Амелия веднага потвърди, след което възкликна:

— Какво удивително съвпадение!

Мистър Уелс любезно ме попита за името ми и аз се представих. Протегнах ръка и се здрависахме.

— Много ми е приятно, мистър Търнбул.

Слънчевата светлина блесна в очите му и те се оказаха изненадващо сини; на фона на измъченото му и разтревожено лице те грееха като вдъхващи надежда сигнални светлини и усетих как в мен се надигна топло чувство на доверие към този човек.

Амелия още не можеше да се успокои от вълнението.

— Тръгнали сме към Рейнолдс Хаус — обади се пак тя. — Смятаме, че сър Уилям е един от малкото хора, които ще успеят да се справят с грозящата опасност.

Мистър Уелс смръщи вежди и се залови отново с греблата.

След малко каза:

— По всичко личи, че не сте се виждали скоро със сър Уилям.

Амелия ме погледна и схванах, че тя се колебае какво да отговори.

— Да, сър, от май 1893 година — побързах да отговоря вместо нея.

— Това е времето, когато за последен път го видях и аз, и всички останали. Щом сте работили за него, положително знаете.

— През същия този месец май престанах да работя там. Да не би да искате да кажете, че след това е починал?

Последното беше някакво почти невероятно предположение, но мистър Уелс побърза да обясни.

— Мисля, че сър Уилям не е мъртъв. Отиде в бъдещето със своята дяволска Машина на времето и макар че след първото си пътешествие се върна, след второто отпътуване никой не го видя.

— Сигурен ли сте? — попита Амелия.

— Имах честта да издам мемоарите му — отговори мистър Уелс, — така както той сам ми ги беше диктувал.

II

Докато гребяхме по течението на реката, мистър Уелс ни разказа всичко, което беше известно за съдбата на сър Уилям. За нас не беше безинтересно да научим, че повечето от предположенията ни се бяха оказали верни.

Изглежда, след като ни беше запратила твърде безцеремонно сред червените растения на Марс, Машината се беше върнала в Ричмонд невредима. Мистър Уелс не можеше да знае за нашата злополука, но от разказа му за по-нататъшните опити на сър Уилям схванахме, че никой не беше разбрал, че Машината е липсвала за известно време.

От думите на мистър Уелс стана ясно, че сър Уилям е бил много по-смел от нас и е предприел пътуване в дори по-далечно бъдеще. Там станал свидетел на множество необичайни събития (мистър Уелс обеща да ни покаже копие от неговия разказ, тъй като историята била твърде дълга), върнал се да разкаже видяното и много скоро след това се отправил на ново пътешествие в бъдещето. Този път не се върнал.

Помислих си, че сър Уилям може би е преживял подобно на нашето премеждие с Машината и попитах:

— Машината на времето се върна празна, нали?