Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 95

Като част от уроците по будо Еди е научила множество интересни концепции от мисис Секуни.

— Не просто буджицу — остро заявява мисис Секуни. — УДо! Ще изучиш повече от моята кожа и плът!

В този момент Еди се изчервява зверски и отклонява поглед.

Мисис Секуни кресва:

— Хаджиме!

Еди напада, после отново полита във въздуха, макар че този път успява да се приземи добре и да се претърколи на крака, отново в стойка. Мисис Секунди кима доволно.

— По-добре ли е? — пита момичето обнадеждено.

— Много по-добрено — отвръща японката.

* * *

— Не разбирам — отбелязва Еди по-късно, докато мисис Секуни гледа как група войници от специалните сили се мъчат с тренировката на спретнати двойки в дъното на доджото на „Лъвлейс“. — Мислех си, че Япония ни е враг!

Понеже Япония и Британия не са били в добри отношения от Тиендзин насам.

— Не — отвръща мистър Секуни. — Япония е ничий враг. Тя е остров, съставен от камъни и пръст, къпан от морето и дъжда и засенчен от грамаден вулкан. Самата Япония няма политически или дори имперски щения. Дори народите на Япония — а там има много и различни видове народи, — дори те не са ваш враг. Може би императорът. Държавата — със сигурност. Но не и ние — което е защото сме тук.

— Много хора в Япония ли мислят същото?

— Да — отвръща мистър Секуни.

— Не — отвръща съпругата му.

— Много са — твърдо заявява японецът.

— Но не е голяма фракция от цялото население — заявява с особена прецизност мисис Секуни и това, както мъжът й признава, е самата истина.

— Ние сме комунисти — заявява мисис Секуни преспокойно — Не вярваме в императори или кралици, или свободен пазар и дори в диктатурата на пролетариата. Вярваме в свят, където хората са равни по достойнство, не доволство и където ресурсите — които при капитализма се разпределят на квази случаен принцип на пазар, който оперира на сляпо с нещата, които не могат лесно да бъдат премерени — са алокирани по разумен начин от държавата. Но по темата мога да кажа само това, понеже не ми е позволено да пропагандирам противните си японско-марксистки пропаганди пред оперативните агенти от Н2:А, по изрична заповед на мистър Чърчил, който, между другото, е дебел, пълен с дим реакционистки глиган и много мил човек.

Японката въздъхва. За миг лицето й се отпуска и Еди вижда следите от ранно състаряване: бръчки на нежна загриженост и прокрадваща се мъка. След това тя врътва рязко глава и се чува зловещо изпукване.

— Хайде — казва мисис Секуни и издърпва Еди обратно на дюшечето. — Яма араши. Планинска буря.

Около тях се образува широк кръг. Мисис Секуни храни сурови възгледи относно хората, които случайно се пъхат из тренировъчния й терен.