Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 93

Тя се чуди дали от вътрешната страна няма да открие само някоя бомба, след това стига до извода, че Абел Джасмин — или Пазителят, или все някой друг — трябва да идва насам постоянно, за да наглежда генератора и следователно е слабо вероятно да последва взрив без предупреждение. Пък и това ще противоречи на представата на Еди за стратегическата конструкция на влака — всички усилия са насочени към запазването на това помещение, не към разрушаването му… макар че, без съмнение, има и такъв механизъм, in extremis…

Стига толкова. Тя отваря вратата.

Нищо не се случва. Няма сирени, нито гневни викове. Така значи. Еди опипва по протежение на стената, намира бюрото, светва лампата.

— Дължиш ми пет шилинга, Абел — заявява весело Аманда Бейнс. — Тя стигна чак до края.

Двамата седят в тъмното на кожен диван, Абел Джасмин в домашния си халат, а Аманда Бейнс — по бойко моряшко костюмче, допълнено от капитанска шапка. Не е от онези дрехи, с които наистина се излиза в морето. Придава напълно ново значение на израза „сочна кифличка“.

— Дявол те взел, момиче — добавя Аманда Бейнс, — трябва да те почистим.

— Въпреки това — добра работа, мис Банистър — добавя мистър Джасмин с усмивка. — Наистина много добра!

— Не съм ли загазила? — пита Еди.

— О, Боже, да, при това възможно най-ужасно. Но не, няма да те наказваме. Ти си повишена и получаваш ново назначение. Като нищо то може да ти се стори като наистина голямо загазване. Но ти издържа… нека го наречем „неофициален изпит“. Състави си план, събра информация, разработи графика на цялото приключение и отказа да бъдеш разсеяна от… да го наречем ли физически пречки?

Еди се изчервява до връхчетата на корените на косата.

— Така че сега, скъпа моя, се издигаш в обществото. Но това ще стане утре. Днес трябва да се погрижим за това порязване и… мили Боже, какво е станало с косата ти?

— Едно дърво — обажда се дрезгав глас от прага. — Бракнелският лес…

И ето ти я Клариса Фоксглоув, по пеньоар.

— Аз изчаках всички да си тръгнат — споделя тя с Еди — и мостът при Или за малко да ми отнесе главата.

Абел Джасмин се усмихва бащински.

— Хайде, марш и двете! Много неща ще се променят сега, Еди. Ще поговорим за това утре заран. Но се чувствай похвалена от името на всички ни: добра работа. Наистина много добро изпълнение. А сега Клариса ще се погрижи за ръката ти.

Еди позволява да я отведат.

Клариса Фоксглоув почиства раната й доста безмилостно и Еди изписква няколко пъти, докато момичето преследва упорито забито късче мръсотия. След това тя изпровожда Еди до банята и й връчва топли хавлии с много професионален жест, а накрая отива с нея до кабината й.