Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 91
Ник Харкауей
Вътрешният коридор на „Лъвлейс“ се патрулира и най-вероятно е непроходим. Така че тя го е изключила от плана си. Но след като камбаната оповести края на смяната, се отваря друга възможност. Колежките на Еди (включително Клариса Фоксглоув, о, леле!) ще тръгнат към душовете. И това не е ли достойна за възхита възможност? Ммм.
Слабо момиче — такова със силни ръце и тотална липса на гърди — би могло да се изтегли от вагона горе на покрива, стига да разполага с отвертка да отвори филтъра на някой от вентилационните капаци. И ако влакът не минава през тунели и докато се движи относително бавно, тя може дори да извърви целия покрив чак до двигателя и да се върне вътре посредством люка за поддръжка, а след това да се присъедини към влаковата композиция в кабинета на Абел Джасмин, като мине през свързващата ги врата.
Камбаната звънва. Време е за тръгване.
— Само за миг ще оттаковам онаковатото, става ли? — казва Еди и никой не й обръща внимание. При лейди Грейвли е научила, че бръщолевенето, което другите лесно тълкуват погрешно, е много добър начин да се излъже, без да те спипат. Хората просто си вмятат онова, което според тях следва да правиш и — след като са се самоизлъгали — нямат особено желание да те проверяват. Тя се обръща.
Клариса Фоксглоув се навежда, съвсем небрежно, да вдигне намотка медна тел. Еди Банистър, спипана да я зяпа, колебливо се промъква покрай нея, като извънредно старателно се мъчи да не обръща внимание на триенето на памук върху памук и контура на задните части на Клариса, опрени в бедрата й. Чува тихо, дрезгаво кикотене или може би доволно стенание и поклаща глава, за да я прочисти.
Наистина се налага после да приклещи момичето и да обсъдят случващото се. Много отвлича вниманието. Цялата тази работа трябва да се обсъди. Да се реши. Трябва да бъде положена… да разголим мислите си.
Хм. Мъ-хъм. На мека възглавка…
За щастие, задните части на Клариса Фоксглоув вече са на двайсет фута разстояние и вратата към коридора и люкът са току пред Еди. Другите момичета тръгват в обратна посока.
Това е хубаво, повтаря си Еди упорито. Не е жалко. В това е целият смисъл на плана. Не искам да ме заклешят тук с Клариса Фоксглоув.
Боже, искам да се заклещя тук с Клариса Фоксглоув!
Но не сега.
Завърта ръчката на люка и въздухът нахлува с рев. Ушите й изпукват. Останалата част от влака обаче няма да забележи, защото Еди вече е затворила херметично запечатващите се врати между вагоните.
Този участък от железницата — който тя е избрала внимателно — се намира някъде в Кеймбриджшър. Няма планини, та да са пробити тунели, а виещите се релси ограничават донякъде скоростта на влака. Между мрачния, изолиран участък тревиста равнина и Сибир обаче има много малка топографска разлика, като изключим треперещите елени и скръбните мечки — така че е вкочаняващо студено.
Е, какво да се прави. Еди се е почудила дали да не сложи два чифта бельо за днешната смяна, но това би я накарало да се поти повече и с това ще й е още по-студено после. Хрумнало й е също и да скрие поне един пуловер, но стигна до извода, че все някой ще го намери. Разстоянието е относително кратко. Ще й бъде студено, да. Но няма да замръзне на покрива.
