Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 83

— Бельо — мърмори Еди, докато всички други повтарят „Амин!“ и в уречения час добросъвестно се появява в кабинета На директорката, обула най-необоримо равните си обувки.

Патриотичната бълха е ухапала още три други момичета предполага се, че останалите шестдесетина не са чак толкова отегчени до смърт като Еди или пък се боят, че правителството може да ги помоли да правят нещо неподходящо за дами — подозрение, което се е надигнало в мислите на Еди при споменаването на бельото и за което тя се е хванала като удавница за въже. За убийството на Наполеон са пратили проститутки, както си припомня с наслада, а в един завързан роман, от който успя да прочете две трети, преди да бъде предадена от надутата малка крава Клемънси Браун (и впоследствие отнесе три удара с линията през дланта), героинята се бе отдала със съжаление, но с нетрепващо сърце в лъстивите обятия на пирата Скулкап Рой, за да отклони отмъщението му от по-малкия си брат. Не, подозира Еди, без определена доза въжделение. По време на война, размишлява тя, човек трябва да е готов да се пожертва. Представя си как ляга по гръб и си мисли за Англия в обятията на брутално прелестния враг. Ужасът за малко да й дойде в повече.

— Плант, добре. Диксън, добре. Клемънтс, не, не мисля, момиче, ти участваш в коледната пиеса. Къде ще търсим друга Магдалена, която може да пее? Не, не. И… хммм! — което е цялото одобрение, което Еди ще получи, но не е отказ и следователно ще свърши работа.

— Много се извинявам, мис Томас, не чух какво казахте?

Дребният господин е с издължено лице и напомаден. Сводник, решава Еди, също като Бързия Джак Дъган или Хърб Ножа. От друга страна, носи син костюм от най-консервативния вид, с доста дълга жилетка и джобен часовник. На горния край на верижката му има малко златно цвете. Не си струва да го открадне човек, поне не още, но си е доста симпатична вещ все пак. Не е масонски, което е разочароващо. Масоните, както е чувала Еди, изпълняват извратени ритуали.

— Банистър — промърморва мис Томас. — Изгубено дете.

— О, Боже. Как тъй изгубена?

— Във всеки смисъл на думата, боя се. Изгубена, понеже е осиротяла. Изгубена и понеже непременно задава всеки въпрос, който й хрумне, а после и още няколко, а и изгубена, понеже е нагазила в духовна мръсотия и дори в най-благословените си и обнадеждени сънища не я виждам да захвърля греха и да приема Божията помощ.

— О, леле.

— Така си е.

— Е, несъмнено ще се моля за нея.

— О, разбира се.

— Има ли конкретна молитва, която човек произнася за млади девойки, понесли се по течението на морето на ужасната съблазън? Нещо от рода на „О, чуй ни, когато плачем за тебе“?

— Не — отвръща мис Томас, демонстрирайки известно безразличие по темата. — Просто каквото се сетите.