Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 82

Ако бях по-млада, мисли си Еди. Или имах съюзници. Или ако бях обмисляла малко по-дълго и планирала малко по-добре…

Превърта наново всичко в ума си. Убити — двама; пожален — един. Лошо уравнение, но по-добро от другия възможен резултат. Но пък можеше да се справиш и по-добре, крава такава!

Е, наздраве за утрепаните мъртви, с билетче, продупчено от собствената им некомпетентност и моя опит. Наздраве за дълготрайния навик за оцеляване. Съжалявам, госпожо Г. и малките ви хлапенца. Наистина. Ако можех да ги върна — от безопасно разстояние и вероятно с хубавичък ритник в семейните скъпоценности в името на справедливостта, — бих го сторила. Няма хора толкова зли, че да заслужават изтреблението си.

Преди много време и далеч оттук на Еди Банистър й бе казано, че човешката душа безпогрешно си научава цената, когато бъде отразена в окото на слон. Тя се чуди какво ли ще види, ако иде в Лондонската зоологическа градина и някак се добере достатъчно близо за проверка. Въпросът за въпросната душевна стойност постоянно й витае в главата през последните месеци. Усеща как студът се пресяга към нея — тръпка, която познава твърде добре, макар в последно време да притежава ужасна финалност. Госпожа Краби (която Еди не харесва) наскоро предположи, че тя трябва да е малко нещо ясновидка. За себе си Еди смята, че всеки, неспособен да усети приближаването на смъртта след прекарани на Земята девет десетилетия, вероятно е някакъв вид идиот.

Последен танц. Най-добре се постарай да си струва.

Тя вдига чаша в признание за скорошните мъртви и — за огромно притеснение на присъстващите, пък и на самата себе си — избухва в сълзи в ъгъла на „Прасе и поет“. Малко по-късно, полека-лека и подпомогната най-вече от влажния, покрит със струпеи нос, който се намества на гърдите й, след като Бастиън изниква от ръчната й чанта, за да донесе утеха, тя успява да се вземе в ръце и съвсем скоро е жената, която е и винаги е била — просто малко по-стара и с по-зачервени очи.

Всички онези години. Мътните го взели.

* * *

— Момичетата, които желаят да служат на страната си, ще се нуждаят от равни обувки и скромно бельо.

Именно споменаването на „бельо“ пробужда Еди Банистър от кротката дрямка, в която е потънала по време на утринните нареждания на мис Томас. Преподавателките в училището на лейди Грейвли твърде рядко говорят за бельо, а споменаването на равни обувки е просто потресаващо, понеже всички други видове са най-строго забранени. Що се отнася за намека, че може да съществува и нескромно бельо — Еди направо не може да повярва на нежните си млади ушета. Поне едно е ясно: мис Томас не е авторката на съобщението, което сега чете, и въпросът е смятан за достатъчно сериозен — толкова, че тази информационна контрабанда да получи отреденото й място между списъка със задължения и молитвите накрая.