Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 85

Не „секретарка“, забелязва Еди, докато се качват в правителствена на вид кола, а старият й живот — какъвто го е имало — изчезва зад гърба й. Не „любовница“ или по-страхливото „компаньонка“, нито „икономка“ или „готвачка“. Асистент-директор, което означава отговорност и власт, която на свой ред, ако и да не е съвсем ново нещо, все пак е забележима и важна. Аманда Бейнс е сила сама по себе си. Когато Еди я нарича „мис Бейнс“, тя отвръща с плътен, земен смях, обляга тежките си длани на волана и казва, че всъщност е „капитан Бейнс“, но че Еди и бездруго трябва да й вика Аманда.

Капитан на… кораб ли?

Да, чудесният кораб „Купара“.

Голям ли е?

Изследователски е.

Що за изследвания? Що за кораб?

Аманда Бейнс изважда тънка лула от бяла глина и позволява на Абел Джасмин да й я запали.

— Ръскинитски кораб — отвръща и сивите й очи се взират в Еди през дима.

Еди не е чувала термина, но няма намерение да го признае. В хладните зали на лейди Грейвли е изучавала делото на един критик на изкуство на име Джон Ръскин, който избрал да се нарича на гръцки Ката Фусин („според природата“) и чието отвращение от процеса на индустриалното конструиране един ден го накарало да опише самото училище на лейди Грейвли като „обедняло по сърце, лишено от душа и неподходящо за функциите си; сграда цирей, гнояща върху основите на Шропшър“. Еди е напълно съгласна с подобна оценка. Представя си Ръскин облегнат тъжно на дъба в далечния край на входната алея, как пише в тефтерчето си: „Лейди Г., Шроп. Дяволски гадно. Да спомена в „Таймс“. Не пестя жлъчка“.

Уха-ха. Ръскин беше против стандартизацията. Харесваше му всеки аспект от сграда да бъде продукт на уникалната човешка душа, израз на взаимовръзката с (неизбежно) Бога. Така значи.

— Уникален кораб.

— Да.

— Специален кораб.

— За такъв го смятаме.

— И… викториански готически кораб?

Аманда Бейнс изсумтява, което може да служи както з_а потвърждение, така и за знак на презрение — и това е всичко което Еди научава, понеже пристигат на „Падингтън стейшън“ и през сумрака и дима тя вижда влака.

В това лето господне 1939, разбира се, много богаташи си имат лични вагони, които може да закачите за влак, с което да си осигурите изисканост — id est богатите и силните, които имат нужда изискаността им да се простира дотам да знаят, че са по-важни от всички други — за пътешествие с железниците на разстояние от простолюдието. В школото на лейди Грейвли за вагоните на родовете Ротшилд, Кенеди и Спенсър, както и този на Астор, се говори под сурдинка като за символи на grande lux стил на живот и нещо, към което всяка девойка с характер, чар и класа следва да се стреми. Но Еди никога не е чувала да се говори за цял собствен влак, с все локомотива — два пъти човешки бой, обвит и обкован в бронз и довършен в черно желязо. Няма начин богаташите да са се сдобили с нещо така войнствено, отбраняемо, бронирано, снабдено с таран отпред, а инженерният отсек — защитен от насрещен огън. И…

— Парен ли е? — промърморва Еди.

— Ха! — възкликва Абел Джасмин. — Сигурен бях, че ще ти хареса. Вдига над сто мили в час и почти не издава и звук. И, разбира се, гори каквото му напъхаш в пещта, така че не харчи толкова много ресурси, колкото един петролен локомотив.