Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 79

Джо бута предпазливо вратата. Дъхът му пресеква за миг. На бюрото има снимка на Джойс в рамка; тя се усмихва широко и сърдечно — изражение, което пазеше само за Били и споделяше с него във всеки възможен момент.

Били, ти си идиот. Обичаше я. Още я обичаш. Обади й се и я върни. Тя ще дойде. Спретнатостта е навик, може да се научи или разчупи. А любовта не е само спретната.

Може и така да е станало. Може би, in extremis, да е избягал при Джойс. Сигурно заради това е всичко — не са виновни мистър Титуисъл и мистър Камъбранд и хлъзгавите им измами, Били просто е получил малка нервна криза и е зарязал стария си живот заради нов с Джойс, кученца и разхвърлян дом в провинцията. Би било странно, но прекрасно. Джо може да им отиде на гости. Да си доведе приятелка — сериозна — и да не се притеснява, че Били ще я обиди, като й се пробва (или няма да я обиди, като й се пробва).

Може това да не е обир, а заявление към света. Направи хаос. Пусни въжето на злостната прецизност. Нека всичко излезе на бял свят.

На рамката на снимката има капка. Явно е от сладко. Това почти решава нещата. Били си е седял тук, хапвал е сладко (върху ръчен хляб, намазан с прекомерно много масло) и е осъзнал безсмислието на градския си, купонджийски живот. Метнал е последната хапка от „Най-доброто ягодово сладко на мисис Харингтън“, изхвърлил е кората на филията и е потопил живота си в хаос в името на любовта. Браво!

Сладкото е лишено от аромат. Джо го подушва отново. Не. Много странно. Не мирише на нищо. Под обувката му пак се чува изпукване. Още чакъл? Да, но има… нещо бяло и изпъкнало. Пуканка. Той го побутва с крак. Не е пуканка. Твърдо е. Пластмасова тапичка, кукичка за снимка, халка…? Той се навежда.

Зъб.

Вдига го. Мокър е. Студен е. Зъб е. Стиска го в шепа. Леко е пожълтял от никотин. Излъскан е. Били се грижи добре за съзъбието си. Джо се взира в находката. Как е възможно напълно здрав мъж да изгуби внезапно зъб?

Миризмата го блъсва изведнъж, сякаш се е спотайвала по ъглите на стаята и сега се спуска и нахлува в носа и устата му. Наситена, металическа, сурова и кисела едновременно, тя го задавя. Зъбът. О, по дяволите. По дяволите, о, мамка му! Стаята започва да се върти и да се люлее, и в ушите си Джо чува чудовищни шумове — вълна от припукване като от радио между каналите. Обляга се на бюрото, отива да седне на леглото и точно преди да го стори, осъзнава, че там е източникът на всичко — отвратителната, безформена буца под чаршафа, която някак си е пренебрегвал още от влизането си в стаята — огромното туловище на заклан глиган, само дето изобщо не е глиган, а самотен, плешив плейбой със скромно сърце и някой му е причинил лоши неща, кървави работи, и кръвта е накапала и петносала килима, опръскани са и стените в тъмното, скрито ъгълче над леглото.