Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 70

Той отмята покривалото и изпод него се появява бронзов предмет, три фута висок и обкован в сребро. Напомня ар деко. Донякъде напомня и модерн. Истинска занаятчийска гордост, определено е направен ръчно — по поръчка. Джо Спорк го зяпва.

Това е модел на кошер.

Корпусът е в класически стил — като кула от понички, всяка по-малка от тази под нея. В метала е гравирана фина паяжина криви и щрихи, а на върха е оставена странна празнина, която намеква за незавършеност. Липсва някаква част — досущ „РолсРойс“ без орнамента на капака. Джо се чуди какво ли пасва на това място, после осъзнава, че отговорът е очевиден.

— Книгата — подсказва натъртено Шолт.

Джо виновно се озърта и вади джунджурията от чантата си.

— Да — промърморва старецът. — Прочети Книгата, заглуши барабана. Заглуши барабана. Маршируващи войничета, някой идва… — след това с внезапно подозрение пита: — А ще проработи ли?

— Така мисля. Дадох всичко от себе си. Тя е… специална.

— Да — мърмори Шолт. — Да, разбира се. Много мило от твоя страна. Навременно. Все не съм сигурен дали Ръскин би одобрил това. Истина и измама. Светлина и сянка. Едно време казваха, че готическата архитектура целяла да сътворява пространства за сенките. Всичките онези орнаменти са заради онова, което не можеш да видиш. Прикритие. Божественото е в мрака. Не съм сигурен дали би одобрил. Но ние не сме Ръскин, нали?

— Не — казва Джо след малко. — Не сме.

Шолт посочва бронзовия модел и внезапно всичко се забързай тласка майстора напред, малките му възлести пръсти го ръчкат да бърза, да бърза. Джо пристъпва към кошера, подрежда джунджурията и слага на място различните й части. Ето така и така. Стойката веднага отваря кориците и започва да прелиства. Тракататракатрак. И обратно към началото. Зъбци се наместват в перфорираните участъци от всяка страница, бързи бронзови проблясъци като езици на гущери. Всичко работи.

Всъщност Джо е възхитен. Часовников механизъм, останал в хибернация толкова време (или ненавит? Или пък това устройство е захранвано от нещо по-бароково?). Той затваря панела и забелязва отвътре познатия странен малък символ — като чадър, обърнат наопаки от буря. От вътрешността на кошера чува внезапно учестяващо се тракататракатрак и си помисля: „Жив е!“. Успява да се въздържи да не вирне ръце и да го каже по франкенщайновски на Шолт. Подозира, че няма да е редно.

Шолт го прегръща в няма радост и после, понеже Били Френд е твърде бавен да вдигне гарда, гушва и него. След това покривът на кошера се отваря.