Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 72
Ник Харкауей
Тихо гласче му подсказва, че трябва да става част от разни неща по-често.
— Да! — възкликва Шолт. — Това е. Още работи! След толкова време! О, сега светът ще се промени! Всичко ще се промени! Ха! Всичко.
Джо оглежда кошера. Светът може и да се промени за Шолт, заключава той. Тед Шолт, собственик на една от найпрестижните механични подвижни статуи в света, цялата от ценни метали и скъпоценни камъни, които сами по себе си струват стотина хилядарки, а цената на предмета като артефакт е почти иеоиределима. Джо има клиенти от Близкия изток, които биха дали какво ли не, за да притежават кошера.
Така че — да. Дори за Шолт светът ще се промени. Тази чувалена роба ще си остане в парника. Ще има жени — или мъже. Ще стане влиятелна личност, стига да го иска. Поне на дребно. Може би ще го дадат по новините.
— Какво е това? — пита Джо. — Какво прави?
Шолт се усмихва.
— О, то прави ангели от хората… — и когато събеседникът му не дава незабавно вид да го е разбрал, обяснява. — То е стрела, изстреляна по храмовете на Молох и Мамон. Прави света по-добър просто със съществуването си. Не е ли прекрасно?
Пчелите все още стоят от външната страна на кошера и попиват последните лъчи на слабеещото слънце. Изглеждат като миниатюрни плажуващи върху хавлийките си. Джо е разтърсен от притеснение, когато една от тях излита и го обикаля с любопитство, и се блъска в челото му — после осъзнава, че това навярно е истинска пчела, която се е приземила на кошера, докато си е приказвал с Шолт. Наоколо има и нормални пчели, разбира се, в истински кошери.
— Нещо против да ги снимам? — пита Джо.
Давай — отвръща Шолт, почти безразлично. — Вече се започна. Остава само да чакаме и да видим. Но внимавай, Спорк Тиктакчев. Ще дойдат да те търсят. Сенки и призраци… — Старецът се привежда и взима падналата от кошера пчела. Подава я на Джо. — За късмет.
