Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 54

…И ги знаеш агенциите от новия тип. лъскави като Ричард Брансън, нали? Те нямат общо с нас. Ако питаш някой като Винс Алейн колко взима, той ще ти каже, че е колкото може да си позволи клиентът. Тъй, когато лейди Финтифлюша Фрикаделка Тралала Фоликула де Фикус полага мъжлето си в гроба, това й струва цяло проклето състояние. Но на жълти стотинки възлиза икономът й да погребе съпругата си, която всяка вечер е Разбухвала възглавниците на лейди и е редила колекцията от Перуки на нейно благородие. Този подход следва да се нарече „органичен ценник“ или пък честност, ако си традиционалист като мен. Но тогава се появява някой мизерник в бяло вечерно сако като на Бари Манилоу и казва, че предпочита прозрачност на цените и процесът да е по-демократичен и тъй нататък. Та, както моят мил приятел Дениъл Левин би казал — понеже ония ми ти юдейски родове си имат съвсем различен набор церемонии, които се полагат на мъртвеца, Джоузеф, и даже много по-добри по мое мнение — та, ну. Сега си пишем ценници и не всеки може да си позволи онова, което желае, и има хора, които плащат авансово за гробно място, което е зловещо колкото си щеш, ама ей такова е положението.

Обаче другото за онези от новия вид е, че те си нямат кланове, нали? Те са компании и си имат логота и каквото ти се прище. Наемат консултанти. Голям майтап е, да ти кажа, да гледаш тия рекламни мизерници как търсят нови начини да продават ковчези. Страхотно нещо. „Купете един, вземете втори безплатно!“ и тем подобни. Това са хората, които смятат, че ще е по-удобно, ако пощенската служба бъде наречена „Изпращания“, тъй че представи си какво правят с погребалните услуги. Един такъв тип се опита да ми обясни, че трябвало да се ребрандираме като „Последна грижа“. Честно, не си измислям. Та, за да се присъединиш към Братството и да се захванеш с Оплаквачество, ще ти трябва тъй нареченото „запознанство със занаята“. Иска се да си видял смъртта в очите, било като санитар или войник, или като доктор. Всъщност няма значение в каква роля, но трябва да си запознат с нея. Не може погребалният агент да пребледнее и да му се догади при вида на скъпия покойник, нали? Та, Донован Пери решава да се заеме със занаята и е от старомодния вид оплаквачи. Свързва се с Винс Алейн и другите — татко ми и техните хора — и казва, че иска да влезе в играта. И всички почват да крякат и да пискат, понеже не го познават от времето на Адам, но го викат в „Кофата и лопата“ в Канънбъри и му задават въпроса. Защо, да му се не види, искаш да бъде оплакван? „Става да си изкарваш хляба с тоя занаят“ — отвръща Донован.