Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 52
Ник Харкауей
Джо не го прави.
Захваща се внимателно да сглоби и останалите парчета от джунджурията. Изработката им е великолепна, но сега му се струват груби и обикновени. Пъзелът без усилие се нарежда в ръцете му. След секунда Джо осъзнава, че мотивът имитира шарките на топката. Каквото отгоре, това и отдолу. Още елегантност.
Ще трябва да върне джаджата. Няма право да я отделя от самата машина. Макар че, ако собствениците се съгласят да му предоставят дългосрочен договор за поддръжка, винаги може да…
Гледа джунджурията и инструментите си и позволява на тялото си да работи без външно вмешателство. Сега, когато пъзелът е разгадан и целите са поставени, Джо знае как да го поправи на толкова основно ниво, че е важно да не мисли много-много. Именно тази част обича, изчезването на себевъзприятието.
Когато завършва, осъзнава колко дълго е работил и че се налага да бърза.
IV
Курс на дразнеща стимулация, който съвпада с цялостна стратегия — чете Били Френд, докато влакът за Уиститиел се изнизва от „Падингтън Стейшън“ със съвсем малко закъснение. — С десет букви.
Джо Спорк е склонен да мисли, че това е нелошо описание на пътуването му с Били Френд. Поклаща глава.
— Били, откъде дойде джунджурията?
— Празно място, празно място, „къ“, все празно нататък. Един джентълмен не издава тайните си.
— Били, сериозно говоря.
— Аз също, Джоузеф. Клиентското доверие е свещено! — Били изпухтява помпозно, сякаш да каже, че е особено свещено сред хората, които по привичка лъжат и крадат. — Ако единадесет надолу е „Дери“, тогава думата завършва на „и“.
— Представа си нямам. Не ме бива с кръстословиците.
— Мен също, Джоузеф, но по този начин човек се учи.
— Били, просто ми кажи, че не е крадено.
— Не е крадено, Джоузеф.
— Наистина ли?
— Честен кръст.
— Крадено е.
— Кой може да е напълно сигурен, Джоузеф? Всички сме хора.
— Исусе…
— Продължавай да мислиш по думата, моля те. Хм. Би могло да бъде „лактофолни“, но това май е свойство на оня вид захар, дето се среща в млякото. Е, не де, няма как да е това, но има съвпадащи букви.
— За Бога — обажда се жената на седалката отсреща, — думаха е „тактически“. Так като такер, тически като тичинки.
— Добре, добре — мърмори Били Френд, а после с отровен тон. — Забелязвам, че не сте си попълнили вашата кръстословица, госпожице.
— Аз съм я писала — отвръща тя ледено. — Днес е лесната.
Веждите на Били неволно се качват на темето му и устата му провисва в ъгълчетата. Леко порозовява в главата.
— Другия месец ще пуснат Вон Пери под гаранция — обажда се Джо бързо, понеже Били не остава любезен задълго, ако смята, че някой му се надсмива. — Или както там се нарича, когато е по медицински причини. Казват, че бил излекуван.
— Какво, сериозно ли? — Били изглежда направо поразен. Вече близо година — откакто онзи кръвожаден вестник се докопа до страховития запис на охранителната камера и танцът на Вон Пери със смъртта, плавен и ужасен, беше показан на воайористично шашнатата публика, мистър Френд намеква, че като малък познавал Злодея от Финсбъри и може да предложи уникални прозрения или може би сочни и ужасяващи слухове за Вон Пери, стига само някой да ги откупи от него. Досега никой не го е търсил.
