Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 51

Енигма, умува той. Колос? Дали е с военно предназначение? Разбивач на шифри или техен създател? Няма си ни наймалка представа. Знае само, че това е незаписано, магично, гениално. Следователно — безценно.

И да, има малък повреда, но надали е изненадващ след десетилетия, прекарани някъде в чувал. Бръква във вътрешността — и спира. Мъничка искрица под пинсетата му.

Невъзможно.

Джо надзърта, навежда се надолу, намества лампата. След това придърпва наблизо още две, както и ръчна лупа, която в комбинация с голямата му дава наистина невероятно увеличение.

Абсолютно невъзможно!

До най-малкото зъбно колелце проблясва метал, задвижван от вторично валче на предницата на мъничката част. Джо надзърта през двойната лупа и, да, ето го, сякаш виси в пространството — още един пласт от часовниковия механизъм, толкова миниатюрен, че едва се вижда дори така — призрачен воал от паяжина с колелца, който избледнява във вътрешността на топката.

Джо се взира в него, поразен от почуда и дори леко разстроен. Не може да стори нищо тук. Ще му трябват други инструменти, стерилно помещение, практика в микроскопското инженерство… безнадеждно неадекватен е за такава задача.

Само дето…

Така де.

Ако има щети по микроскопичната част, ще бъде извън свои води.

Вероятно на Земята няма жив човек с опит в тази област. Това изделие е уникално — и налудничаво, понеже ако можещ да правиш такива неща, защо не би използвал печатни платки? Освен ако, разбира се, когато си творил, те още не са съществували.

Като оставим миниатюрната система настрана, макрочастта е достатъчно позната. И, да, централната секция се вади като едно цяло. Този проблем е предвиден (разбира се).

Джо отива в кухнята и почиства една стъклена касерола, подсушава я внимателно и вдига невъобразимата сърцевина на топката в съдината, а после я затваря с капака. След това насочва вниманието си към останалата част от механизма.

Да. Това може да поправи. Едно лостче е поддало и се е разцепило, като оставя връзката си да се клати свободно. Въпрос е на… е… може да отнеме малко повече време всъщност…

В някакъв момент Джо приключва задачата и затваря очи за четвърт час, за да си починат. Дрямката е изкуство, което всеки трябва да владее.

Проверява работата си и я обявява за добре свършена. Останалата част от механизма е идеална. По него няма дори прах.

Въпреки това го почиства и смазва — от уважение.

Ти, който си истински майстор: ще ми се да се бяхме запознали.

Едно нещо е ясно и за таралеж, както безпътният му баща би го казал: това не ти е някаква музикална кутийка. Трябва да се обади на вестниците. Да набере „Хартикъл“. Да звънне и на майка си — не заради уреда, а просто защото трябва.