Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 346
Ник Харкауей
Джо реве в берсеркерски пристъп на смях, разперва широко ръце и се хвърля напред да събори противниците си на земята, претърколва се покрай тях и скача на крака. Усеща пръсти под подметките си, настъпва под съпровода на проклятия, изплъзва се. Маршрутът му е като криволичеща вълна през стаята, но той го изминава със съвършена увереност и ръце, преизпълнени с могъщество. Разбира съвършено мотива, знае целта си, усеща приближаването й. А после двамата се озовават лице в лице насред водовъртежа.
Опиумният хан и врагът му, в съвършено равновесие. Те са опорната точка. Всичко се предопределя от това, което ще се случи помежду им.
И двамата знаят, че това е истината.
Шем Шем Циен вдига ръка: спри.
Джо прави същото.
И настъпва специфичен покой, възцарява се над стенанията на пострадалите.
В покрайнините на залата от сенките изникват ръскинити с одимени и разкъсани роби. Шем Шем Циен се подхилва.
— Наистина е удовлетворително, Джо Спорк, да си ми подръка в този момент. Да имам враг, когото да смажа, докато се възкачвам към божествеността.
Джо не отговаря. Чака.
Ръскинитите посягат и смъкват качулките си, а отдолу се показват лицата на Саймън Алейн и оплакваните му. Опиумният хан се взира в тях изумен, а след това широка усмивка разцепва лицето му:
— Намерил си братята оплаквачи, а? Намерил си ги и си ми ги довел като специална изненада! О, Джо! Прекалено е хубаво. Да не мислиш, че това ще върне горкия Вон към живота? Ще ме изплашиш с ужасяващите оплаквачи и моята стара, погребана душа ще изскочи на бял свят? Борба за надмощие в собствената ми глава, удар под кръста, а? Да, така си си мислил! Дай ми само секунда да се насладя на ситуацията. Великолепна е. И не се притеснявай, братко Саймън. Веднага ще се заема и е теб. Знаеш ли, мистър Спорк, често си мисля, че при други обстоятелства ние двамата…
Джо Спорк въздиша:
— Празнодумец!
Размърдва врат, за да отпусне мускулите, захвърля шапката си на пода, след това изпищява в гняв и омраза и скача…
* * *
Само дето не го прави, понеже веднага щом започва движението, знае безпогрешно какво ще стане, ако го изпълни. Разбиращата машина работи вътре в главата му, интимно и съвършено долавя действия и последици от всички възможни ъгли:
* * *
Щом вижда Джо да застива и проследил като него същата каузалност, Шем Шем Циен се разсмива, пристъпва напред, вдига тесния си меч и спира…
—