Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 344

Джо Спорк ругае под нос. Не казва „бъдете внимателни“, понеже никой от отряда му не е глупав. Сурови са — а вече и гневни, — но не и глупави.

* * *

Стаята на дъното на стълбите е бездна, която слива имението с откритото пространство на Каналджийския обход — изби и гробници стават едно цяло. Получила се е гигантска шепнеща галерия, все едно си под купола на катедралата „Сейнт Пол“ — отекващо ехо от стените, от горните етажи и от кулата, и от небето отгоре. Тук звукът на приближаващите пчели се превръща като постоянно мърморене, съскане на шума на радиото между станциите.

Опиумният хан чака гостите си на грамаден трон от ковано желязо, заобиколен от машините си. Кошерът от Уиститиел се намира в средата на цялата конструкция, грубо разрязан, накичен с жици и напаснат с оборудването около него. Дебели черни маркучи изтичат от огромни компютърни банки и се събират при друго, полупознато устройство — също като онова в индоктринационната зала в „Щастливите декари“, но далеч по-голямо — архивът на Човека-запис.

Около всичко това проблясват светкавици — актиниево сини огньове пукат и цвърчат по старите и по-странни творения на Франки Фосойо, а няколко оцелели трупа цвърчат и подскачат на древните електрифицирани рамки.

Когато Джо Спорк слиза от стълбите и стъпва на пода, Шем Шем Циен се усмихва и натиска един лост от дясната си страна, а целият апарат се разтриса и кипва. Кошерът вие.

— Здравейте, мистър Спорк — казва Шем Шем Циен.

— Вон.

— O, моля те, спести ми поне това… Твърде много закъсня, между другото. Свършено е. Машината ще ми покаже Истината и аз ще се превърна в Бог.

— И всички други ще умрат. Дори ти. Ще престанеш да бъдеш личност. Ще си просто…

Да. Копие. Безконечно повтарящ се мотив.

Шем Шем Циен разтваря ръце:

— Виждаш ли? Аз съм бъдещето. И всъщност това е повярно, отколкото можеш да си представиш. Когато светът бъде подготвен от Разбиращата машина, ще ви благословя до един със собствения си ум. С помощта на калибрационния барабан мога да използвам машината и като предавател. Също като ръскинитите ми, мистър Спорк, вие ще познаете всяка подробност за мен. И постепенно ще се превърнете в мен самия. Аз ще бъда всички и всичко, за вечни времена. Възприятието ми ще бъде единствено. Умът ми ще бъде единствен. Вашият ум, мистър Спорк. Ще станете част от мен. Аз ще се превърна в Бог. Твърде късно е да го предотвратите. Винаги е било късно. И винаги ще бъде — закъсняхте завинаги.

След малко Джо Спорк свива рамене.

— Ако съм се забавил твърде много, нямаше да си говорим.

Внезапно той осъзнава черно на бяло, че това е истина и миг по-късно и какво означава този факт — а именно, че Разбиращата машина действа. Етап едно, както го е нарекла Франки. Онова, което тя е искала да постигне. Зоната на безопасност. Но много скоро и това ще се промени.

В ъгълчето на ума му — ехото на потвърждението.

Джо вдига поглед и вижда водопад от пчели — вихрен, прекрасен, ужасен поток, и всичко се променя.