Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 345
Ник Харкауей
Опиумният хан излайва команда и от мрака се появяват хора — корави копелета, и съдейки по вида им, свикнали да работят заедно. Може би са нарковойници или наемници.
Пчелите се спускат и изпълват галерията. Над целия Лондон са, той знае и това, страхът му се трупа, нараства и осъзнаването, че предстои да се случи нещо много лошо.
Шем Шем Циен се смее. Джо опипва ръбовете на това име в ума си, но, изглежда, има граници на възприятието му — когато си мисли за врага, не придобива усещане за истинската същност на Опиумния хан. Въпросът му остава недоразбран — не е достатъчно рафиниран, за да получи положителен или отрицателен отговор. Но скоро това няма да има значение. Скоро пререшението ще съпровожда питането и след това въпросите изобщо ще престанат да съществуват.
Смърт чрез бележка под линия.
Битката започва, брутална и напрегната. Уличен бой, без нито един елегантен финт или хитър номер. Галерията се изпълва с мрачни и измъчени отзвуци: сумтене, разкъсване, викове и удари; разрязване и трошене. Толкова близо до машината и двете страни се боят да използват оръжия. Наемниците се сражават с ръце, крака и старомодни средства за всяване на паника. Биячите отвръщат на удара.
Пчелите се спускат в самата залата — бръмчащ облак от хаос и паника, и внезапно цялата сцена е припокрита от нов пласт. Всеки присъстващ си има живот и история — очевидна и реална, и незабавно проумяна. Това е състоянието, подозира Джо Спорк, в което Франки си е представяла, че войната ще стане завинаги невъзможна — точно както теоретиците на отровния газ и атомната бомба щастливо са хранили илюзията за човечество, което прави тези оръжия неизползваеми, и ще разбере техния урок — че войната е хабене на ресурси и е безцелна.
Боят продължава дори още по-яростно.
Разцепените и изкормени останки от Разбиращата машина работят сред облака стрелкащи се напред-назад златни пчели, истините се задълбочават и отговорите стават все по-фрактални и по-пълни. Надали има много време, преди да стане твърде късно. Джо незабавно узнава точно колко — и може да усети измерването на времето не в секунди и минути, а със съвършения часовник на атомите. Но в минути, да, прав е: до края не са повече от пет.
Джо се втурва през водовъртежа на трескавото сражение в търсене на Шем Шем Циен. Забива юмрук в лицето на изпречил му се противник, привежда се под ответен удар и се разсмива, когато препъва врага си по гръб и го прегазва. Смее се, понеже вижда победата си, отразена в движенията на противника, още преди да се случи. Гази през битката, като знае точно накъде се е запътил и къде трябва да се намира. За момент е обсаден от врагове, твърде многобройни дори за такъв като него, но после единият закрещява в измъчен ужас и стиска крака си там, където сега липсва парче прасец, откъснато от щръкналия като на нарвал зъб на Бастиън. Джо се гмурва в отворилия се процеп, размахва юмруци, нанася удар и се оттегля. Кучето изчезва в мелето, а напредъкът му може да се проследи по писъците и проклятията.
