Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 343

От дълбините на бездната се разнася подобен на дишане звук и в същия миг, когато го долавя, Джо долавя и някъде в далечината и във висините басовото, чуждо бръмчене на стотици хиляди крила.

Пчелите се завръщат.

* * *

Пътеката към ямата е поръбена с тръби и електрическо оборудване; Шем Шем Циен си е направил своя версия на машинарията на Франки, но му липсва икономичността й, нейното усещане за човечност. Вместо кошери и метафора тук има брутална индустриална технология, годна за изстрелване на ракети и изпепеляване на цели народи. В цялата си инструменталност, но лишена от сърце.

Бригадата за събаряне следва дирята от тръби до найвътрешните покои на „Шароу Хаус“, където зейнала паст е била изрязана или изкъртена в стария каменен под и избите и криптите на замъка са зейнали към горния етаж. Склонът към дъното е, по всичко личи, дълбок поне колкото е висока кулата отгоре; главозамайващи двеста фута. Надолу води самоделно стълбище — конструкция като на моста „Бейли“, поддържана от скеле от винкели и въжета. Кабелите се увиват около тях или висят отвън като завеса от дебели лиани удушвачки.

Джо Спорк наднича през ръба. Надолу сред лозите вижда плашила. Или — не. Не са плашила, разбира се. Не и при Шем Шем Циен. Това не са щастливи кукли с глава от ряпа, направени от пълнени пижами и сено. Истински хора са. Инженери по поддръжката, пазачи и лабораторни техници, мъртви и провесени като същински парцали. Наскоро умъртвени; няма и ден. Може би ханът ги е предвидил като посланици към Бога: предварително известие, преди да почука на портите. Или пък просто са му се пречкали. Или ги е убил без причина. Опиумният хан не се нуждае от мотиви, поне според Еди Банистър. Винаги е правел каквото му скимне и твърде често то е включвало кърваво и свирепо клане.

Джо знае, че гневът разтяга лицето му като маска, но го вдишва обратно и се вкопчва в стеблото му. Ще му бъде нужен. Няма смисъл да го разпръсква тук.

Кучето Бастиън се измъква от хватката на Поли Крадъл и изщъква встрани — търси враговете със слепите си очи. От сумрака бълват проблясъци на електрическа светлина, като буря със светкавици в дълбините на море.

Джо стиска пистолета си и повежда групата си надолу в тъмното. Стълбището се вие по спирала и на всяка крива има по още едно тяло, което да събира насекоми. Конструкцията се тресе при слизането на бригадата — твърде много крака и твърде много тежест — и Джо Спорк се пресяга да намери опора. Поли Крадъл дръпва ръката му и го поглежда сурово и с гняв. Ръмжи му:

— Идиот! Използвай главата си! И очите си!

Тя посочва предпазното перило. То блести и искри. Джо вперва поглед в него. Натрошени стъкла и мирис на марципан.

— Какво е това?

— Цианид, бих предположила. Няма какво друго да е, нали?

Един от биячите вече се е порязал. Рухва с хрипове на втората площадка. Когато приятелят му се притича на помощ, под тях поддава таен капак и те падат в електрифицирана мрежа.