Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 331

Разнася се рев от смях и аплодисменти и във въздуха се вдигат чаши.

Някъде отзад женски глас се обажда:

— Щурия Джо!

Мъж от задния ъгъл подема:

— Щурия Джо!

След това и Големия Дъги изръмжава името му, а също и Тони By, та дори и Дизи Спенсър се обажда, и после грамадното, твърде хладно, твърде професионално, издокарано в костюми множество скандира в нарастваща вълна от рев, която се пени над Джо Спорк и сякаш го озарява, и той реве като човекоподобна маймуна и се кълне в Бога, че ще прегърне всеки от тях и всички наведнъж, и като че ли наистина ще опита, а после обятията му се запълват от дребна, сладка, тъмнокоса хубавица с потресаващи пръсти и той я вдига във въздуха за страстна демонстративна целувка, и никой не си спомня или не го е грижа, че Поли Крадъл първа е извикала името му или че брат й е бил втори.

* * *

После, когато конферентната зала на „Пеблъм“ почти се изпразва, мъж в черен костюм остава до Мърсър Крадъл, който го отвежда при Джо Спорк в един уединен ъгъл. Висок е и е слаб, и много мрачен. Джо Спорк му стиска ръката.

— Мистър Спорк — казва новодошлият, — наричам се Саймън Алейн.

— Много се радвам да се запознаем. Благодаря, че дойдохте.

Майсторът на Почитаемото и търпеливо братство на оплаквачите кима и нищо не казва. Мълчанието му е много ефективно. Несъмнено е важен инструмент в богатия му набор от занаята.

— Забъркал съм се в сериозна битка, мистър Алейн. Чудех се дали ще пожелаете да се присъедините към мен.

— И аз така чух. Не е наш тип занимание. Дори не и заради брат Френд, боя се.

— Не.

— Не, оставяме полицията да се занимава с такива неща.

— Сигурен съм. Но все пак има нещо, което сигурно ще искате да узнаете.

— Кажете, моля ви.

— Били Френд беше убит от Вон Пери.

Саймън Алейн дори не мигва. Изражението му изобщо не се променя. И все пак Джо Спорк е наясно, че е спечелил пълното му внимание.

— Да разбирам ли в такъв случай, мистър Спорк, че Вон Пери има нещо общо с тази цялата работа?

— В определен смисъл той е в сърцето й.

— В определен смисъл?

— Може да се каже, че вече не е… онзи, който е бил. Че е станал още по-лош.

— По-лош.

— Много по-лош.

— И знаете ли къде е той?

— Да.

Саймън Алейн изучава за кратко празния въздух пред себе си. След това кима.

— Оплаквачите имат недовършена работа с брат Вон. Който и да е той сега.

* * *

А после, след още известно време, в тих миг в една празна стая…

— Ало? — предпазливо пита гласът от другата страна на телефона.

— Ало? — отвръща Джо. — Знаете ли кой се обажда?

— Е, знам кой би могъл да бъде. Имаше един господин, на който веднъж пратих чорапи и ми звучите като него — само че този тип беше обвинен в какви ли не ужасни неща. Правителството си мисли, че е същински ходещ Армагедон. Поправят закона за човешките права и прекарват какви ли не подозрителни наредби. Аз не одобрявам, честно казано. Мисля, че законът си е закон и е такъв с причина. Знаете ли, че пратиха дотук доста безразличен полицай да ме разпитва дали знам нещо?