Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 332

— Съжалявам за това.

— Боже, наистина сте вие. Колко изумително!

— Да, предполагам, че е така. Надявам се, че не съм ви причинил неприятности.

— Не, не. Беше много интересно. Казах на ченгето, че дишате огън и ядете сурово месо. Стори ми се, че той и бездруго го знае.

— О, да.

— Та какво, за Бога, правите на телефона ми? Бих си помислил, че имате сабинянки за отвличане и тъй нататък.

— Как вървят нещата с голфа?

— Боже, що за въпрос. Знаете ли, че мразя голфа? Никога не ми е бил от любимите спортове, но, кой знае защо, вече си мисля, че накрая ще ме убие. Това и разправията с членството. Намразил съм играта. На вас мога да кажа, понеже си имате по-важни неща, за които да се безпокоите, вместо да разправяте на борда на директорите. А и, разбира се, никой с всичкия си не би повярвал, каквото и да им разправяте.

— Това си е самата истина.

— Но, колкото и да се радвам да ви чуя, съмнявам се, че наистина искате да си приказваме за голф. Не ми изглежда да е най-голямата ви тревога точно в момента.

— Ами, не е. Честно казано, питах се дали бихте могли да сторите нещо за мен.

— Слабо вероятно. Вие сте грешник.

— Разбирам ви.

— Не е предложение, на което да не мога да откажа, така ли? Няма да ме връхлети конска глава?

— Винаги ми е било жал за онзи кон. Нямаше нищо общо с него, нали?

— Не. Но мисля, че мразя конете повече от голфа. Внуците ми са на тази вълна. Всъщност е по-времеотнемащо от брака — това да имаш кон, а внезапно се оказах с четири, за които трябва да се грижа, понеже няма начин десетгодишно хлапе съвсем само да се справя с кон.

— Е, във всеки случай не става дума за такова предложение. Даже е от другия вид — такова, на което можете да откажете, ако си наумите. Всъщност очаквам да го отхвърлите, но все пак ще попитам.

— Предполагам, че е най-добре да чуя какво ще искате, та поне да мога да ви откажа, след като съм го разбрал изцяло.

— Ами, пратих ви един пакет.

— О, вие ли бяхте? Прекрасна галерия от измислици и лъжи, така си рекох.

— Всичко е истина.

— Вие го казвате.

— Да. Но го прочетохте, нали така?

— О, да. Но имайте предвид, като вземем предвид случващото се с пчелите и тъй нататък, не е по-голямо изхвърляне от официалната версия.

— He.

— Та какво искате от мен?

— Ами, аз се каня да открадна самолет и се чудех дали искате да го пилотирате.

— Определено не.

— Ясно.

— Всъщност даже ще дойда при вас да ви откажа лично. Къде да се срещнем?

— Ще пратя някого да ви вземе.

— Стига да сте наясно, че отговорът е абсолютно не.

— Наясно съм.

— Ще си донеса пилотския костюм просто за да ви натрия носа.

— Ясно.

— Що за самолет се отказвам да пилотирам по-точно?

— За „Ланкастър“ си мислех.

— Хубав избор. Ако бях достатъчно луд да сторя нещо подобно за вас, щях да оценя усещането ви за историчност. Ще спасявате света, а?