Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 320

— Имението в момента е щаб на монашески орден, който специализира в църковна архитектура и грижа за сирачета и умствено болни, но напоследък тези функции се извършват в специално построени за целта заведения на друго място…

Джо старателно удържа юздите на изражението си при спомена за бялата стая. Да. Построени за целта. Точно така. Вижда чифт закачулени силуети да се тътрят по тревата, с бавни и съвсем леко сбъркани крачки. Хватката на Поли Крадъл се стяга на рамото му и той осъзнава, че е подсвирнал — не като в мюзикхол, а с изпускане на въздух през стиснати зъби. Всички го гледат.

— Сори — казва, колкото му е по силите по-датски, — имам газове.

Екскурзоводката се усмихва невесело и продължава по сценария си.

— За разлика от много от постройките на Хенри в тази така и не са държани неудобни съпруги или желани любовници, но тя си остава една от най-интересните неоткрити сгради в столицата. Съветвам ви да се върнете в друг момент, когато не е затворена, и да я разгледате.

— Защо е затворена? — обажда се елегантен дребосък от втория ред на автобуса, изпод един от онези найлонови дъждобрани с доста хирургически вид.

— Почистване — заявява жената с чадъра лаконично.

— Почистване ли?

— Да. Бихте си казали, че въпреки това можем да влезем, нали, но очевидно… Законът за здравето и безопасността забранява.

Дори японската група отзад е запозната с тази толкова британска мания. Всички се разсмиват.

Пред очите на Джо някаква жена, вероятно икономка, се навежда през един от прозорците да изхвърли нещо тръбовидно и отпадъчно в рова; маслените вълни внезапно се превръщат в кипнала, разпенена вълна.

Джо Спорк снема бинокъла от очите си и поглежда Поли Крадъл.

— Да — отвръща тя. — И аз го видях.

— Пирани? В Лондон?

— Така изглежда.

— Това е голяма щуротия, мамицата му… — възмущава се Джошуа Джоузеф Спорк.

Поли Крадъл провежда кратък разговор по телефона си:

— Да, здравейте, Линда от „Шароу Хаус“ е? Да, вече сме готови, дали бихте могли да… благодаря!

Миг по-късно лондонско такси избръмчава към портите. Джо гледа, намръщен виновно. Преди таксито изобщо да стигне до мостчето, то е обкръжено от облечени в черно монаси и войници, а шофьорът е свален на колене на чакъла, след това и проснат по лице.

— О! — възкликва припряно жената с чадъра. — Ето, виждате ли? Британските въоръжени сили използват поддръжката на имота за тренировки. Аплодисменти, ако обичате!

Всички ръкопляскат. Шофьорът на таксито се търкаля в прахоляка.

Джо се мръщи.

— Няма да влезем по този начин.

* * *

Разговорът с Арвин Камърбанд не води до по-добри новини: Арвин е болезнено нетърпелив да продължи изповедите си, но никога не е влизал в „Шароу Хаус“. Съветът по наследството има дистанцирани взаимоотношения с религиозния си договорен партньор; laissez-faire, практика за мениджмънт с ниски контакти. С други думи, както Арвин признава, Родни Титуисъл и политическите му господари предпочитат да не знаят с какво се занимават ръскинитите. „Шароу Хаус“ е като гигантско сляпо петно в полезрението на британските служби и Съветът по наследството е специфично натоварен със задачата да гарантира, че това няма да стане досадно очевидно — или ако стане, ще бъде абсолютно ясно, че престъпленията, ставали там, са извършени без знанието на правителството: тъжна липса на предвидливост, но не и истинско съучастие.