Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 30

И някъде там долу, макар че Джо никога не е ходил там, се намира празното леговище, където Матю Спорк е подготвял първите си нападения върху банковото общество на Лондон. В сводеста зала от червени тухли и камък от Йорк Матю за първи път стреля с картечния си пистолет „Томи“ и се научава да язди ритника му. Младият Джо, израсъл на равномерна диета от комикси и небивалици, си въобразяваше, че баща му е отблъснал руска армия в каналите, избил е извънземни и чудовища и е опазил Лондон за малките момченца. Всеки ден беше онзи, в който Холандеца Шулц и корпорация „Убийство“ се сражаваха в „Палас Чопхаус“, и всеки ден бащата на Джо се измъкваше невредим. По време на бляскавите му, коленопреклонни сънища Матю крачеше като титан, обгърнат от барутен дим и слава.

Джо се чуди от време на време къде ли е картечният пистолет. Години наред стоеше във витрината си в кабинета на Матю и на наследника на Дома на Спорк не му се позволяваше да го пипа. Разрешено му беше да гледа, ококорен, докато таткото го почиства и понякога лее патрони за него. Но оръжието не беше играчка — в никой случай — дори по празници или на рождени дни.

Един ден, синко, ще те науча, както му е редът. Но не днес.

Не и до днес, както стана накрая. Може би оръжието още чака нейде там, долу.

Лондон е стар и всяко поколение добавя по нещо към потайностите му.

* * *

Вратата заяжда и се налага да я ритне. Засъхнала тиня и още ракообразни — и плискане, предизвикано от нещо живо, което си е плюло на петите. Знак, че реката се прочиства. Което обаче означава и че вратата ръждясва по-бързо. Кислород, малко сол и изобилие от бактерии. Джо ще трябва да слезе тук долу и да я смени. Или пък да остави Темза да се погрижи и последните късчета от живота на Дениъл да отплават за Холандия… и да свалят камък от раменете на внука му. Той ще се чувства по-празен, но олекнал.

На кука на нивото на раменете виси фенерче с динамо. Джо се подхилва, че светилничетата с манивела в момента са върхът на модата. Конкретно това го е направил под наблюдението на Дениъл, още деветгодишен. Двамата дори надуха заедно крушка — стъклено балонче с жичка, напомпано с инертен газ. То гръмна почти веднага и се наложи да го заменят с крушка от магазина.

Бялата светлина на фенерчето разкрива мешавица от дреболии — порцеланова крава, червено-черна каша, която — както Джо знае — е пълна с гниещи гумени ластичета, ужасяваща марионетка с отрязани конци. И пак там, на отсрещната полица — твърда кожена кутия в прозрачна найлонова торба, която да я пази от влагата — колекцията плочи на Дениъл.

Джо я сваля и после, по причини, които не разбира напълно, изважда една плоча наслуки и връща останала част от колекцията обратно на рафта. След малко вади от джобовете си още два предмета — и двата са скорошни придобивки — и ги поставя до торбата с плочите.

Това е върхът на параноята. Все едно да проверяваш под колата си за бомби, понеже на асфалта има парче жица.

Джо пъха плочата под шлифера си и така я връща до работилницата.