Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 317

— Какво искате да научите?

— Кой уби Били Френд? — пита Поли Крадъл.

Покрай тази работа с опитите да си върнат превъзходството на Великобритания и сътрудничеството с луд сектант Арвин междувременно почти е забравил за дразнещия, нафукан Били. Странно, но сега, като се замисли, май убийството също е част от веригата… Казва:

— Шеймъс беше. Или може да е бил някой от… автоматите…. — Въздъхва. — Глупаво беше да го пращаме. Просто не мислехме последователно. Смятахме, че ще бъде по-внимателен. По-обстоятелствен, понеже това му е фокусът. Но той тръгна в обратна посока. Наистина е вманиачен, нали разбирате, по истината и Господ, и всичко останало. Или поне аз смятам, че може спокойно да твърдим, че той вярва. Мисля, че дори гори от страст. Приятелят ви беше… строшен… — той си спомня паниката, когато научава за това и спокойната реакция на Родни Титуисъл: Нашият amanuensis е бил убит, което е лошо, но ние защитаваме нацията. Такива случки трябва да ги разглеждаме в съответстващия им контекст.

Джо се взира в Арвин Камърбанд и се чуди. „Шеймъс“ — продължава да повтаря дебелакът. Не „Шем Шем Циен“.

— Знаеш ли какво смята да прави Шеймъс с Разбиращата машина, сега, когато калибриращият барабан е в него?

Арвин Камърбанд поклаща глава:

— Не е в него. Много се разочарова от това. Каза, че не може да изключи машината, ако не го намери.

Джо Спорк се споглежда с Поли Крадъл. Тя пресреща погледа му. Да, Джо. Чух го. Той вдига показалец — важна информация.

— В него е. Номерът с бягството подейства и аз се разприказвах. Казах му точно къде да го намери… — Той се взира в широкото лице на Арвин Камърбанд. — Но явно не ви е съобщил тази информация.

— Не.

— Смятам, че знам защо. Знаете ли кой… какво… е той?

— Монах. Очевидно. Вярващ.

— Не. Или поне не е очевидно…

И за нарастващ ужас на Арвин Камърбанд Джо му описва историята на Шеймъс, Шем Шем Циен и Вон Пери — поне доколкото му е известна, от времето на Еди до фалшивото бягство от „Щастливите декари“ — и колкото повече говори, толкова по-бледен и прежълтял изглежда Арвин Камърбанд.

— Казах на Пери — обяснява Джо. — Сетих се, докато бях затворен. В последния момент всъщност. Казах му и после осъзнах, че… не е мой приятел. Понеже имаше момент, в които смятах, че най-търсеният убиец в страната ми е другар или поне исках да мисля така, понеже бях останал сам.

Засмива се.

Камърбандови не плачат. Не са в контакт с женската си страна. Не изпитват чувства. Нито пък се поддават на внезапния страх, че са били водени за носа и изпързаляни, и накарани да заговорничат срещу съществуването на човечеството. Не сменят страните и не се отказват. При определени обстоятелства обаче позицията на представителя на рода спокойно може да се обмисли vis-a-vis с конкретното положение на бойното поле.