Читать «Машина за ангели» онлайн - страница 319

„Шароу Хаус“ е — и винаги е била — замък, крепост.

На открития горен етаж на лондонски туристически автобус, който обикаля около величествените лондонски градини, Джо Спорк носи гортексово яке и водоустойчив шлифер, а на гърба му е преметната раница с датското знаме. Отблъснал е сърдечна датска двойка, възнамеряваща да сподели пликчето си слънчогледово семе и борови ядки (съпругът се обръща към него с щедрия тътнеж: „Искаш ли да ми хапнеш орехчетата?“) и е подремнал на рамото на Поли по време на неизбежната лекция за крал Едуард и мис Симпсън. Разгледали са Хамптън Корт и Кю, а сега автобусът пълзи покрай „Шароу Хаус“ през сивия дъжд и оранжево-пурпурния здрач.

— От лявата ни страна — обяснява екскурзоводката с жълтия чадър — виждаме имението „Шароу“. По принцип бихме искали да влезем там и да нахраним патиците, докато се възхищаваме на изумителната смес от архитектурни стилове… — Тя изрича всичко това, сякаш обявява нечия смърт. — …резултат от различни смени на собствеността на „Шароу Хаус“ по време на последните няколко века. Както може би знаете, „Шароу“ е била една от отбранителните структури на Лондон, датираща от времето на Хенри VIII. По време на кромуелския период е била обсаждана два пъти, но не е паднала в плен.

От автобуса се разнасят одобрителни възгласи. Това е точният тип поведение, което човек търси в един замък — освен, разбира се, ако няма намерение да нахлува с взлом в него.

През бинокъла на Джо „Шароу Хаус“ изглежда висока и странна, с едничка много щръкнала кула в центъра — нелеп римски елемент, изскочил от зала от шестнадесети век. На чертежите прилича на мишена. Оттук създава впечатление за копие или предупредителен знак.

Около главната сграда се ширят по-късни пристройки — викториански тухли и бял пясъчник, дори и щръкнала зимна градина от дърво и стъкло в стила на Франк Лойд Райт от едната страна на покрива — но всички те са запечатани и солидни и Джо разпознава ръката на ръскинитите — истинските. „Шароу Хаус“ притежава същата цялост и интеграция на дизайна, каквато е видял на „Лъвлейс“, същата сила. Притежава истинска защита в дълбочина — стена околовръст, охранителни гнезда, дори чудесен ров: лигава, зеленикава поляна с ширина двеста фута и единствен тесен мост, който води към главната порта. Откъм задната страна има древно укрепление — последица от кратко прераждане в ролята на важен команден пост по време на Блица — и къс участък релси, който води към гола стена; там е бил оръжейният склад на крепостта. Лекцията продължава нататък.